Снимка: Simon English

Първият човек, който изкачва планината, "защото е ей там"

През вековете връзката на човека с планината е провокирана повече от страха и уважението към недостъпните висини, отколкото от интереса да се съизмерва с нея, опитвайки се да я покори. Митологията, исторически и литературни източници разказват за тези ранни опити в изкачването на планини, повечето неправдоподобни или преувеличени в стремежа си да прославят своите герои.

Но има една дата, която остава в историята

На 26 април 1336 г. италианският поет и хуманист Петрарка и неговият брат, придружени от двама слуги, решават да изкачат връх Ванту (1909 м) в Южна Франция, въпреки предупрежденията за трудностите, които ги очакват. От върха двамата братя съзерцават Средиземноморието, Пиринеите и в далечината, на изток, цялото величие на Алпите. 

След благополучно слизане от върха, Петрарка пише на своя приятел Франческо Диониджи и разказва за голямото изпитание, красотите на планината и преклонението пред нейното величие, което синтезира в изречението:

Всеки иска да достигне върха, но за да успее наистина, трябва да го желае страстно. 

Какво ще кажете, не е ли изненадващо, че първият алпинист се оказва поет?

И да и не, защото, както казва Едгард Алън По: "За мен поезията не е цел, а страст".                

А сега да се върнем към някои любопитни исторически, литературни и митологически препратки, които свидетелстват за предшествениците на Петрарка, макар че техните истории трудно могат да се свържат с алпинизма.

Ной засяда със своя кораб (ковчег) на върховете на планината Арарат.

Мойсей изкачва планината Синай, където получава Десетте Божи заповеди.

Дом на гръцките богове е планината Олимп.

Хиндуиският бог Шива и неговата съпруга Парвати живеят на връх планината Кайлаш.

Анабазис, съчинението на атинянина Ксенофонт, разказва за първата експедиция през планинските райони на Мала Азия.

Картагенският пълководец Ханибал прекосява Пиринеите и Алпите на път за Рим. 

Филип V Македонски заповядва на войниците си да изкачат Хемус – чудесен наблюдателен пункт, откъдето да виждат огромната територия пред тях.

Гай Салустий Крисп, римски историк, посочва римски легионер от Лигурия като първия катерач, който по време на римската експанзия в Нумидия (антично берберско царство) успява да изкачи крепостната стена, отваря портите и така римската армия превръща царството в своя провинция. 

Дон Пелайо, кралят на Астурия, който повежда своите войски в планинския масив Върховете на Европа и побеждава маврите в битката при Ковадонга (722 г.)

Но ако пренебрегнем всички тези герои и събития, до голяма степен обвеяни от мъглата на фрагментарни хроники и легенди, задължително трябва да споменем изкачването на Педро ІІІ, с прозвището Велики, живял 100 години преди Петрарка, на връх Канигу (2784 м) в Пиринеите.

Факт е, че по време на военна кампания той втренчва поглед във внушителния силует на Канигу и решава да стъпи на върха, вероятно за да сравни своето величие с това на планината. Хрониката за това как трябва да се случи всичко дължим на монаха Селимбене от Парма.

Очевидно Педро III тръгва към върха, придружен от двама приближени, но решава да продължи и достига върха сам, както сочи спомената хроника. Описанието на видяното обаче прилича повече на съвременната фентъзи сага, отколкото на достоверна история. На върха той вижда тъмните води на дълбоко езеро, от които излиза огнедишащ дракон, с когото той започва битка на живот и смърт и, естествено, побеждава.

Не знаем колко от тази история е реална: на планинския връх няма езеро, нито достатъчно голям водоем, където да се крие дракон. Следователно изкачването може да не се осъществява. Историята обаче не трябва да се възприема единствено от днешна гледна точка, а според възприятието на света през Средновековието, защото едно нещо е сигурно: Педро ІІІ Велики е първият, който иска да изкачи върха без конкретна причина; няма религиозни подбуди или военни походи, които да предвожда; воден е единствено от желанието да го покори. 

по historiasdelahistoria.com

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види