Един от проблемите, съпътстващи битуването, е количеството отпадъци, което генерираме, тяхното отстраняване, съхраняване и унищожаване или рециклиране. Градовете се сблъскват с този проблем от древността.

Построените от Римската империя съоръжения още могат да се видят във всички краища на някогашната й територия. Един от символите на напредъка на обществото е засилената грижа за хигиената и изграждането на канализационни мрежи. Но тези цели не се постигат изведнъж.

Въпреки революционната за времето си канализация, която превръща река Тибър в плуваща клоака (канал), и закони, забраняващи безразборното изхвърляне на боклук, Рим си остава много мръсен град. Улиците му се задръстват от нечистотии, изпражнения от всякакъв вид, остатъци от заклани животни и трупове на умрели...

Изправени пред огромното количество зловонна смет, боклукчиите, наричани stercorari, започват да я извозват извън града, така се появяват първите сметища. Освен че товарят сметта, боклукчиите използват и стадо прасета, които намаляват работата им като изяждат органичните отпадъци.

Cacator sic valeas ut tu hoc locum transeas (Направи си труда да се "изходиш" на друго място.)

Този надпис от древния Помпей, достигнал до наши дни, недвусмислено показва, че в това отношение хората не се различавали много от скитащите по улиците четириноги. Дори на някои надгробни плочи могат да се прочетат епитафии, проклинащи онези, които вършат в некрополите естествените си нужди.

Големи опасности крие изхвърлянето без предупреждение на нощните гърнета през прозорците, практика, запазена дълго време през вековете. В случай че съдържанието се стовари върху главата на някого, римският закон предвижда наказателни мерки. От недобросъвестния гражданин се изисква да поеме разходите по лечението на пострадалия и да го обезщети за дните, които не е в състояние да работи. А днес в България, когато гражданин на столицата ни си счупи крака от говореща плочка или се случи още по-голямо нещастие, следва едно голямо нищо от страна на Столична община.

Римляните са пионери и в разделното събиране на отпадъци.  

Доказателство за това е Монте Тестачо, който е сред седемте хълма, прославили града. Всъщност Монте Тестачо е могила от древен отпадък, заемаща 22 хил. кв. м. и висока 35 м, образувана от счупените амфори, съхраняващи зехтин и вино.

Но в лето 616 преди Христа властта в Рим поема един начетен и способен мъж - Луций Тарквиний Приск, родом от Етрурия (днес районите Тоскана, Лацио и Умбрия).

При неговото управление Рим се превръща в истински град.

Той построява Circus Maximus, древният римски цирк, където се провеждат конни надбягвания и започва строежа на Храма на Юпитер на Капитолийския хълм. Този достопочтен мъж решава също, че не може нечистотиите на Рим да се изхвърлят на улицата, и нарежда да се направи канализация, която да свързва двата хълма Капитолий и Палатин с река Тибър.

Друго предназначение на канала е да пресуши блатистата местност, намираща се между хълмовете Есквилин, Виминал и Квиринал. Конструирането на това съоръжение става наложително заради нарастващото население на града.

В началото Клоака Максима представлява отворен канал, но системните подобрения през вековете го превръщат в истински подземен колектор, завършен окончателно през 2 в. пр. н. е.

Каналът достига дължина приблизително 800 метра, започва от улица Аргилет, където събира дъждовна вода, минава под Римския форум (център) и се излива в Тибър. Двайсетина други канали се вливат в него по цялото му протежение.

Изграждат се и акведукти, които доставят вода на Рим, тя преминава през фонтани, дворци, бани и тоалетни, след което се излива в канализационната система. В частните къщи също има канализация с тоалетни и септични ями.

Божествата, почитани от римляните, са изключително много. Споменавам за тях, защото включително Голямата Клоака има своя покровителка – Богинята Клоацина, която от небесните висини следи за чистотата на града. Смята се, че тя е взаимствана от етруската митология. За Богинята издигат кръгло каменно светилище с нейна статуя, чиито останки могат да се видят и днес.

В крайна сметка и до днес има много какво още да научим от и за римляните…