Красотата и представата за нея
Представата за красота в праисторията е била за много пълна жена, защото това е било символ на плодовитост и здраве. Тази концепция се променя през вековете, като представата за красота се променят значително.
Вижте една кратка разходка из представите за красота от Ренесанса до 90-те години.
Ренесанса
"Раждането на Венера" от Сандро Ботичели, 1484–1486
По-голямата част от картините и скулптурите от този период представят най-красивите жени като малко по-едри и с по-големи бедра. Интересен факт е, че по онова време русата коса започва да става популярна сред дамите и редица блондинки са нарисувани на портрети през Ренесанса.
Друго характерно за периода са разнообразните и ярки цветове на дрехите на жените от картините.
Викторианската епоха
Lady Agnew of Lochnaw от Джон Сингър Сарджънт, 1892
Викторианската епоха е периода на управление на кралица Виктория между 1837 г.-1901 г. Тази ера в британската история е характерна със строгите моралните норми в обществото. А вижданията за красота са донесли много мъка на жените.
През Викторианската епоха акцентът в красотата попада на талията. Култът към тънката талия води до развитие на модата на корсетите, които са доста брутални, дори за епохата. Всъщност, корсетите съществуват още от древна Гърция, където са използвани като бельо. През Средновековието корестът е използван предимно, за да смазва бюста, защото тогава на мода са малките гърди. В последствие корсетът се налага основно сред аристокрацията.
В началото на Ренесанса носенето на корсети става широко разпространено и почти задължително. Тогава обаче корсетите са изработвани от твърди материали – желязо, дърво, банела. Малко по-късно испанците въвеждат нова мода – конусовидна форма на бюста и тънка талия. Тогава пристягането на корсета се извършва от друг човек, а това пристягане може да доведе до припадане, поради липса на въздух.
През 19. в вече има корсети с декорации, като бродерии и дантели, но те все още са неудобни и дори опасни. Има документирани случаи на жени със счупени ребра и корсетите дори за кратко са забранени.
Корестът през Викторианската ера е носен от всички прослойки на обществото и е една от първите масово произвеждани дрехи за жени. Популярният цвят за него тогава е белият.
20-те и 30-те
След Първата световна война светът е отрезвен по всички възможни теми, включително и красотата.
След опустошителния конфликт хората се приемат такива, каквито са, и съвършенството в масовата представа отстъпва на заден план.
В този интензивен период на човешката история идеалната жена има бледо лице, тънки вежди и дълбоки тъмни очи. Ако в предишните епохи носенето на грим е считано за долнопробно, то нещата се променят в Америка през Сухия режим. Тогава жените за първи път пият наравно с мъжете, защото баровете са незаконни, а гримът е част от бунта.
Между Сухия режим и Втората световна война
Киното е в златната си ера до края на Войната, а холивудските звезди са модел на подражание на милиони и тяхното влияние в представите за красота е значително.
Идеалната жена между сухия режим и Втората световна война е елегантна, слаба и стройна. Естественият чар и магнетизъм на актриси като Ингрид Бергман и Лорън Бакол само добавят към този образ.
В средата на 20 в.
Представата за красота се променя в годините след края на Войната. Късите прически навлизат на мода, а жените полагат голяма старание за външния си вид, защото тогава се счита, че не е редно да излизат навън, ако не изглеждат перфектно. Заради тази нагласа козметиката бележи върхове, а съвършенството е търсен ефект.
Представата за красота през 50-те може да бъде олицетворено от изписаната хубост на Елизабет Тейлър. Но идеалът за красота на 50-те години е свързан по-скоро с пищните женски форми и натурален сексапил. Неслучайно именно в това десетилетие изгрява звездата на Мерилин Монро.
60-те години
През 60-те години в Западното общество има много противоречия, включително и по отношение на идеала за красота. Налаганият шаблон е на изключително слаба жена, например британският супермодел Туиги. През 1966 г. тя е избрана за "Лице на годината" от Daily Express и печели наградата за Жена на година. От друга страна лицата на други френски държави като Бриджит Бардо и Джина Лолобриджита стават популярни с много по-пищни форми.
В същото време възникналата през 60-те хипикултура отрича представата за красота като цяло. Контракултурата възприема всички и не отхвърля никого, за това тя не налага идеален вид за жена.
Диското
В диско ерата слабите тела още са на мода, както и панталоните чарлстон, а моделът и актриса Фара Фосет налага прическата си цялото десетилетие.
И ако тогава жените са мислели, че носят много грим, то е трябвало да почакат само десет години.
защото следват....
80-те
80-те са десетилетието на спорта и странните прически. Касетите навлизат в бита, а с тях и фитнес уроците за вкъщи, с което спортните тела отново се връщат на мода. Интересно последствие от това е, че хората започват да носят анцузи и части от спортната си екипировка по улицата.
Предпочитаните цветове на 80-те със сигурност са възможно по-ярките, като това важи и за гримовете и червилата.
90-те
Трудно еда се определят представите за красота през 90-те. Идеалът има много различни измерения, толкова различни, колкото са Джулия Робъртс и Памела Андерсън. Модните икони на десетилетието Синди Крофорд, Клаудия Шифър и Наоми Кембъл също не си приличат.
Въпреки цялото многообразие, идеалът за жена на 90-те, като че ли е момичето от съседната врата, тип Рейчъл (Дженифър Анистън) от сериала "Приятели". На нея дори е наречена най популярният вид тип дамски прически от края на 90-те.
