Снимка: Library of Congress

Човешките зоологически градини

Причините за създаването на човешките зоологически градини от наша гледна точка са чудовищна идея, но в контекста на времето си е била повече от популярна.

В най-общ вид хора, които са считани от Западната цивилизация за диваци, са представяни на зрителите в Европа, Австралия и САЩ като истинска атракция. Тези "диваци" живеят, готвят и творят своите занаяти в точни реплики на собствените им села, стрелят с лъкове, танцуват и се молят на своите божества.  

Подобни практики всъщност са много стари– най-вероятно всичко е започнала от любопитството на владетелите през вековете. Една от най-ранните известни човешки зоологически градини е тази на последния император на ацтеките Монтесума. Той има огромна колекция от животни, но също така и от хора.

Медичите притежават същите огромни изложби с "екзотични" хора и животни през Ренесанса. Кардинал Хиполитус Медичи дори разполага с маври, татари, индианци, турци и африканци.

Човешките зоологически години са най-популярни в Европа и САЩ през 70-те години на 19 в. Тези събития определено затвърждават духа, която донася колониализма в Европа, а именно - на превъзходството на бялата раса.

Интересното в случая е, че всичко започва с някаква научно-обучителна цел. Поне по стандартите на хората от 19 в.

По това време германските етнографски музеи имат мисия да изучат човешката култура и да разберат прогреса в етап по етап. Те организират отворени изложби с артефакти от различни цивилизации. По този начин широката аудитория добива представа за културната история на човечеството, но не успява да интерпретира правилно посланието.

Постепенно тези събития привличат все повече посетители, а изложбите започват да включват живи експонати от различни краища на света. Тези експозиции действително имат обучителна и научна цел, но нещата преминават в зрелище. За един сравнително кратък период от време притежанието на човешка изложба в града говори за напредък,Така, такива места се появяват из цяла Европа - Париж, Хамбург, Барселона, Лондон, Милано, а дори и през Океана, в Ню Йорк.

Големият брой хора, които посещават изложбите, привлича вниманието на бизнеса. Предприемачът Карл Хагенбек държи монопола върху търговията с животни през 19 в., но решава да инвестира в нещо по-разнообразно. Затова той започва да организира изложби с редки животни, но и с хора от различни раси. Тези събития са много успешни, а приходите помагат за това Хагенбек да попълни колекцията си от "примитивни" хора за все по-големи спектакли. Германецът наистина организира всичко с голям размах – хората-експонати идват не само с традиционното си облекло и въоръжение, но и с техните домове, за да се пресъздаде по-автентична атмосфера. През 1874 г. Хагенбек притежава истинска човешка зоологическа градина от 67 души от целия свят.

Въпреки че пикът на човешките зоологически градини е през 70-те години на 19 в., до края на века те продължават да привличат огромна аудитория. На Световния панаир в Париж през 1889 г. 34 млн. зрители в продължение на 6 месеца могат да видят цяло африканско селище, както и 400 "диваци" от целия свят. През 1883 г. хора от Суринам са представени на Международното колониално и експортно изложение в Амстердам. Това става толкова доходоносен бизнес, че през 1896 г. зоологическата градина в американския град Синсинати кани 100 сиукси да направят селото си при тях. Сиуксите живеят там три месеца и са главната атракция.

Човешките зоологически градини намират своето място в живота на хората, дори в началото на 20 в. Едно от най-големите подобни събития се провежда по времето на Световния панаир в американския град Сейнт Луис през 1904 г. Гвоздеят на програмата тогава са многобройните филипинци и по-малка група индианци апачи. Сред тях е легендарният вожд Джеронимо, който раздава автографи.

Една от най-трагичните истории от този период е тази на коноганеца Ота Бенга. През 1906 г. той е в програмата на зоологическата градина на Ню Йорк, където стреля със стрели или се бори с орангутан. Бенга е представян на зрителите като "липсващото звено" между човека и маймуната.

Всичко това разгневява местното духовенство, което се обръща към кмета на Ню Йорк, но той не предприема нищо. Все пак, след два дни участието на Бенга е прекратено и той е освободен, но не е свободен. Далеч от дома, без пари да се върне и без да говори местния език, Ота Бенга не успява да се интегрира в американското общество и се самоубива след 6 години.  

Човешки зоологически градини са популярни дори на неподозирани места в Европа. Норвегия има такава изложба за 5 месеца през 1914 г. Над половин милион норвежци гледат в Осло програмата, в която 80 сенегалци живеят, готвят и правят ръчни изделия в реплика на африканско село. През 1925 г. в зоологическата градина в Манчестър организира събитие на тема "Канибали", на което са изложени неколцина африканци.

Човешките зоологически градини са прекратени до 1931 г. в Германия. Съдбата на малцината хора-експонати и техните наследници в Европа след залеза на тази извратена атракция е изключително трудна. Също като Ота Бенга, те нямат възможност да се върнат по родните си места, а там, където са ги закарали, нямат никакви права. В Германия техният статут е повече от особен. По времето на нацисткия режим те не са пращани в в лагерите или в армията. Но нямат граждански права и полагат тежък физически труд.

Иронично или не, през същата 1931г., когато в Германия вече няма човешки зоологически градини, в Париж се провежда колониална изложба.

Тези унизителни изложения в продължение на около 130 години насаждат трайното усещане за превъзходство на европейската цивилизация. Европейците виждат развитието на културата през времето в изложбите на етноложките музеи и там тяхната цивилизация е на върха на пирамидата.

После те придобиват едно определено внушение, когато гледат полуголи хора-експонати, които живеят в колиби и се борят с маймуни на панаирите и изложенията. Останалото е история.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види