Казват, че съсредоточеният през цялото време ум е успешен ум. Че съзнанието ни е като лазер, който непрестанно трябва да насочваме в правилната посока. Оказва се обаче, че не е точно така. Скорошни изследвания, цитирани от електронното издание "Уайърд", показват, че съзнанието ни не работи като вечно концентриран лазер, а като прожектор, който спорадично огрява важните неща, а след това има нужда да се затъмни, за да не прегрее.

Изследването, проведено върху хора и симпатични макаци, стига до заключението, че менталните ни способности работят на изблици с голям интензитет, след които идва естествен спад. Например, докато четете този материал, вие вероятно си мислите, че сте непрестанно съсредоточени, но истината е, че вниманието ви се фокусира и се оттегля от текста до четири пъти в секунда.

Тези заключения са резултат от изследване, проведено от учени от университети в Принстън, Калифорния и университета "Бъркли" и наскоро бяха публикувани с списание "Нюрон". Според тях между нужните ни за да функционираме изблици на повишено внимание ние несъзнателно се разсейваме. По време на тези моменти на разсейване мозъкът ни спира с предишната работа и започва да проучва обкръжението ни, за да провери дали нещо извън обекта на непосредственото ни внимание не се е променило и не изисква от нас да пренасочим мисловния си потенциал към него. Ако случаят не е такъв, вниманието ни се насочва обратно към задачата, която сме си поставили в началото.

"Мозъкът не може да обработва всичко, което се случва около нас – разказва Иън Фибълкорн, изследовател към института по неврология към университета "Принстън" и част от екипа на изследването. – Затова той е развил въпросната филтрираща способност, която ни позволява да се фокусираме върху дадена информация за сметка на друга."

Причината да не си даваме сметка за тези дупки в концентрацията е, че мозъците ни правят малък трик, който ни кара да възприемам реалността като непрекъснат филм, който се прожектира пред очите ни. Това нова откритие е свързано със стар дебат по отношение на това дали възприятието ни на реалността е непрекъснато. Според Сабине Кастнер, професор по психология в същия университет, начинът, по който възприемаме случващото се около нас наистина ни изглежда непрекъснат: "Откритията ни обаче показват колко субективни са нашите възприятия. Това, което всъщност се случва, са множествени ритмични промени във възприятията ни, които за нас остават незабелязани".

Съществуването на този мозъчен ритъм било открито преди повече от сто години от пруския лекар Ханс Бергер. По време на военната си служба, той получил телеграма от сестра си. Тя му споделила един сън, в който той пада от своя кон и си чупи крака. Оказва се, че малко преди получи телеграма Бергер наистина преживял инцидент с един от полковите коне по време на учение, без да пострада сериозно. Въпреки това той възприел телеграмата на сестра си като доказателство за телепатия. Така започнали експериментите му с мозъчните вълни, при които той изобретил електроенцефалограмата или накратко ЕЕГ – метод, при който се записват електромагнитните импулси на мозъка чрез електроди, закачени директно за скалпа. Първите опити с машината показали ритмичност на вълните. И макар учените през цялото време да са знаели за тези ритмичност, едва един век по-късно най-накрая се появява изследването, което да обясни причините за нея или по-скоро функциите й.

За първи път е потвърдено, че този мозъчен ритъм кореспондира с непрестанната смяна на двете мозъчни състояния – първо на пълна концентрация, а след това на загуба на фокус. В най-високата точка на мозъчната вълна, възприятието за онова, което се случва около нас, е най-ниско, а нивото на съсредоточеност към задачата е най-високо. Когато има спад на вълната, мозъкът вече не се занимава с конкретния проблем, а проучва заобикалящата ни реалност, за да провери дали не трябва да пренасочи вниманието си.

"Откритията ни променят изцяло досегашните представи, защото показват убедителни доказателства, че мозъчният ритъм е тясно вързан с поведението ни" – категорична е Кастнер.

Защо обаче мозъкът ни извършва толкова начесто тези пулсации? Според изследователите може да става дума за еволюционна черта. Нека се върнем към времена, в който животът е бил по-опасен. По думите на Иън Фибълкорн хората е трябвало непрестанно да са нащрек, защото около тях винаги е можело да дебне нещо с големи зъби и нокти. В модерните времена, когато единствените неща, които могат да ни изядат, се намират в зоологически градини, тази характеристика на мозъците ни отново ни служи. Тя ми позволява, например, да осъзнаем, че към нас приближава кола, докато съзнанието ни привидно е съсредоточено върху това да пресечем улицата.

Освен това тази черта не е характерна само за хората. Споменатите вече изследвания със симпатичните макаци показва, че техните мозъци също извършват пулсации, което кара учените да предполагат, че това е така и при всички живи същества със сложна нервна система.

Резултатите от изследването също така могат да помогнат при лечението на деца, страдащи от синдром на дефицит на внимание в следствие на хиперактивност. Макар това все още да е сферата на предположенията, екипът смята, че може да има пряка връзка между мозъчния ритъм и дефицита на внимание.

"Ако се вгледаме внимателно в двете фази – тази на свръхсъсредоточаване и тази на дефицит на вниманието, можем лесно да изведем паралела с двете мозъчни състояния – заявява Кастнер. Може да се окаже, че хората, страдащи от синдром на дефицит на вниманието, не могат да балансират между двете състояния и остават блокирали за дълго в някое от тях."

Естествено, пред учените остава задачата да измислят научен начин за това как контролират смяната на състоянията. Поне сега вече ще знаят как функционират мозъците им, докато се напрягат да намерят отговора.