Снимка: Griffith Institute, University of Oxford

Ужасяващите "лекарства" от миналото

В продължение на стотици години – от Средновековието та едва ли не до началото на миналия век медицината въобще не е била точна наука. В Тъмните векове, Ренесанса и дори през Викторианската епоха лекарите в Англия, Италия, Франция и изобщо във всички големи европейски държави и империи са имали една цел – да опитат според силите и познанията си да помогнат на пациентите си, като внимават междувременно да не ги утрепят.

Това обаче не означава, че понякога лечението им не нанасяло повече вреди, отколкото ползи. Лекуване със съмнителни, понякога откровено отровни вещества, кръвопускане, трапанации, до откровено шамански от наша гледна точка практики, включващи алхимия, вещество и гонене на духове. В този текст ще се занимаем с определени "медицински" (в дебели кавички) практики, които са били популярни в миналото и се намират точно на границата между медицината и плашещите бабини деветини... или по-скоро отвъд нея. Ще си говорим за лекуване с части от човешкото тяло, ама наистина с части – кости, мозъци, кръв и какво ли още не.

Лекарите в миналото са вярвали, че с части от човешкото тяло може да се лекува подагра до епилепсия, защото в тях е градена живителната силна на човешкия организъм, а поглъщането им ще ги вложи наготово в тялото на страдащия. Това може и да ви звучи налудничаво, но не забравяйте, че и днес милиони хора вярват в странни неща – че разтворено едно към милион злато може да лекува гъбички; че има хора, които могат да ви заредят чаша вода през телевизора и да я направят лековита; че ваксините са най-вредното нещо на света.

И все пак нека да не разлайваме кучетата и да се насочим към миналото, за да видим какви странни идеи са имали лекарите по отношение на частите на човешкото тяло и какво са смятали, че могат да лекуват с тях. И да, преди да сме започнали – става дума за части, взимани от вече починали хора, някои скоро, а други по-отдавна. Затова тези практики са познати още като "медицински канибализъм."

Всяка част от мумия

Това е може би най-известният пример. Мумиите винаги са били на мода, дори и когато не са се правили глупави филми за тях. Но май филмите са за предпочитане, защото през 16. и 17. век, когато е бил пикът на трупните илачи, мумиите са били смятани буквално за панацея. Естествено, били са дефицитна стока, защото човек не може просто да си направи мумия, а трябва да разчита на тези, които са ни завещали древните египтяни. Може би именно фактът, че са се намирали трудно е подклаждал мита за целебните им качества. Но където има търсене, има и предлагане и все се намирал някой, който да оскверни гробница или две и да осигури така желаните части от отдавна умрели египтяни с царско потекло.

Така лекарите са успявали да се сдобиват с парчета от марлите, с които са били обвивани мумиите, и са ги използвали в различни тинктури и помади, в превръзки на рани от битка, срещу отровни ухапвания, натъртвания и болки в ставите. В един момент търсенето обаче станало толкова голямо, че предприемчиви хора започнали да предлагат фалшива мумиотерапия, продавайки съмнителни кървави парцали, които всъщност идвали от телата на просяци, прокажени и понякога дори камили.

Черепи

Ако приемането на счукан на прах труп имал безспорни лековити качества, то прибавянето на шоколад към сместа я превръщала в истинско суперлекарство. Поне така смятал живелият през 17. век учен Томас Уилис, който смесвал счукани парчета череп с какаови зърна, за да лекува кървене. Човешки черепи също били киснати в алкохол, като по този начин се правела специална тинктура, позната като "Кралски капки". Твърди, че английският крал Чарлз II веднъж платил 6000 лири, за да му се приготви специална отвара. Тези капки уж помагали много срещу подагра, позната още като "кралската болест", срещу воднянка (събиране на течност в коремната кухина) и всякакви видове "треска, породени от гангрена или обикновена чума".

В определени периоди кръвотечението от носа и епилепсията били лекувани с прах, направен от мъх, който се гледал върху човешки черепи. Според Ричърд Съг – авторът на книгата "Мумии, канибали и Вампири – Историята на трупната медицина от Ренесанса до Викторианската епоха" този ужасяващ илач всъщност може и да е работел, защото въпросният прах помагал на съсирването на кръвта.

Мозъци

След като може да използваме едното, защо да не използваме и другото. Мозъците също се използвали за лекуване на епилепсия. Лекарят Джон Френч описва процеса по приготвяне на лекарство от мозък в книгата си "Изкуството на дестилацията" от 1651 г. по следния начин: "Вземете мозъка на млад мъж, починал от насилствена смърт, разбийте го в каменно хаванче, налейте вино, прибавете конска тор и го оставете да отлежи половин година, преди да го дестилирате". На това му се вика напреднала медицина, но защо тор и защо точно конска?

Предполагало се, че тази плашеща смес би трябвало да лекува на принципа "подобни се лекуват с подобни", който бил много популярен в медицината тогава. Според него болести, засягащи главата и мозък, най-лесно се лекуват с "лекарства", в които същите са вложени като "активни съставки". Освен това се смятало, че човешки части, взети от хора, които са умрели по ужасен начин, са още по-лековити, защото насилието по някакъв непонятен начин запазвало и дори засилвало лечебните свойства на живителната сила, съдържаща се в тях. Което пак не обяснява наличието на конската тор.

Мазнини

Човешката мазнина била много популярна при лекуването на отворени рани, натъртвания, мускулни схващания и редица други болежки. Този метод бил особено популярен в Германия през 18. век. Лекарите се снабдявали с нужните им материали, благодарение на топли пазарни отношения с множество екзекутори, които им доставяли нужното директно в Мюнхен. Най-често мазнината била прилагана под формата на мехлем, познат още като "мазилото на палача". Някои от лекарите дори го смесвали с бучиниш и опиум и го прилагали като болкоуспокояващо лекарство. Именно благодарение на вторите две съставки, а не на човешката мазнина, която е само преносител, лекарството наистина може да е облекчавало болка и дори било използвано не само от германските владели, но и от няколко техни френски и английски колеги.

Кръв

Нямаше как да минем без нея. Подобно на другите суровини, нужни за ужасяващите умотворения на средновековните лекари, кръвта била най-често набавяна след екзекуции. Хората, които били прекалено бедни, за да си позволят услугите на лекари и техните лекарства, били принудени да се насочат към самолечение. В този случай това означавало да се плати дребна сума на екзекуторите, които да им позволят да източат кръвта на току-що екзекутиран човек, за да я изпият, докато е още топла. После откъде се взимат всичките тези истории за вампири? Понякога кръвта била изсушавана и стривана на прах, който бил използван против кръвотечение от носа. Изглежда хората тогава изобщо не са обичали да им тече кръв от носа и са били готови на какви ли не зверства, за да се избавят от това страдание.

Коса

Според вече споменатия доктор Съг "ликьорът от човешка коса" бил най-изпитаното средство срещу косопад и оплешивяване. И ако си мислите, че това не е толкова ужасно, защото коса може да се вземе от всяка бръснарница и не е нужно някой да увисва на въжето, ще трябва да ви разочароваме, защото тук става дума изключително и само за коса от мъртвец. Смятало се, че живителните сили от косата на починалия, ще се влеят в косата на живия. Стрита коса обаче се е прилагала и за далеч не толкова козметични заболявалия като например проблеми с жлъчката. На какви основания се е правило това предположение ние не знаем, не смеем и да се питаме, а само тихо да си скубем косите.

Зъби

Тук отново става дума за принципа "подобни се лекуват с подобни". В някои части на Англия и особено в Северен Хемпшир, хората носели човешки зъби в кесии, окачени на вратовете им, за да се предпазват от зъбобол. Смятало се, че човек може да излекува разваления си зъб, ако докосне с него... да, познахте, ако докосне с него зъба на мъртвец. В Ирландия дори стигнали по-далеч, смятайки, че всяка зъбна болежка може да се излекува, ако си натъркаш венеца над проблемното място с пръст на починал човек. Ако това не било възможно, пък си правили гаргара с вода, с която е бил измит труп.

Слава Богу, че водата за уста в наши дни се произвежда по доста по-нормален начин.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види