Снимка: Patrick Zachmann, 1997

Има ли възраст за най-старата професия?

На пръв поглед "Жардин да Лус" (Градината на Светлината), най-старият парк в Сао Пауло, изглежда красиво място за почивка сред зелена тропическа растителност. Залесената му площ е 113 000 кв. м. и в нея обитават 67 вида птици, екзотични животни, вековни дървета.

Сутрин хората се разхождат по алеите, децата играят около придружаващите ги възрастни, седнали на пейките. Но под повърхността на тази спокойна обстановка съществува цял един "подземен" свят. Мъж и жена седят на пейка, усмихват се, разговарят. В един момент те стават, напускат парка и се отправят към някой от малките хотели наоколо.

Открай време този парк е "работно място" на жриците на любовта, надхвърлили 40-те. Скорошно решение на кмета на града обаче ги притеснява. Макар и временно той прекратява договорите на някои паркови служители, включително охранители. Мнозина се страхуват, че без пари за почистване и охрана, градската управа ще затвори парка. По този повод те се събраха в кантората на неправителствена организация, ангажирана да им оказва помощ, за да обсъдят бъдещето на парка. 

"Охранителите дават сигурност на парка. Ако техният брой бъде намален, ще дойдат всякакви хора, особено наркомани, които плячкосват всичко", казва една от жените.

"Трябва да съберем подписи срещу съкращаване на персонала в парка. Към петицията може да приобщим и хората от квартала, търговските обекти, както и вашите клиенти. Трябва да я разпространим в интернет, за да получим максимална подкрепа", предлага Клеоне Сантос, 60 г., бивша проститутка, работила 18 години в парка. В момента тя оглавява неправителствената организация, подпомагаща 140 проститутки, работещи в "Жардин да Лус".

Как да кажа на близките си?

Страхът на жените е не само заради безопасността. Този парк им осигурява прикритие. В повечето случаи близките им не знаят с какво се занимават. На пръв поглед те изглеждат като повечето жени на възраст, седнали под сянката на дърветата. Ако бяха на улицата, трябваше да стоят на определени места в очакване на клиенти, да търпят тормоза на недоброжелателни хора и да рискуват някой познат да ги види.

48-годишната Елена има шест деца, казва, че в семейството не обсъждат откъде идват парите. "Никой не проявява любопитство, щом нося храна, това е достатъчно", казва тя.

Мнозина лъжат, че работят и в някои случаи е така, но допълват доходите си, като проституират 2-3 дни през седмицата.

Клеоне казва, че децата й разбрали за тайния й живот, след като се отказала от него. Станало случайно, синът й прочел интервю със синдикалната лидерка, в което признава за бившата си "професия".

55-годишната Мария също се страхува от подобни последици и казва, че ако синът й разбере, няма да повярва. "За него аз съм светица", казва тя.

Причините…

Всяка от жените има своя история за това как и защо е станала проститутка, но причините се свеждат до бедност, липса на обучение и възможности за реализация, безработица.

"Принудена съм да проституирам", казва Мария. Като си намеря работа, спирам да идвам и пак се връщам, щом остана без средства за препитание.

Андреа, на 54 г. разказва: "Нещата се объркаха, след като си купих кола и останах без работа. Не можех да плащам вноските, не намирах работа, затова дойдох в парка. Един мъж ме попита дали искам да правя секс с него. Аз отказах, но той настояваше и в крайна сметка се съгласих. Не е лесно да легнеш с мъж, когото никога не си виждала през живота си", признава тя.

Клеоне има подобна история. "Работех във фабрика, участвах в синдикалното движение, сама се грижех за трите си деца. Понякога идвах в парка, обичах да си почивам, да прочета вестник. Един ден до мен седна мъж и поиска да правим секс. Отказах, но това се повтори няколко пъти, накрая приех. Направих го веднъж, два, пет пъти. Видях, че печеля много повече отколкото във фабриката. Така една синдикална активистка се превърна в проститутка."

38-годишната Жоана, една от най-младите в парка, казва, че майка й я завела да проституира. "Бях на 17 години и имах дъщеря, нямаше какво да ядем и тръгнах по пътя на майка си. Тя продължава да работи тук, вече е на 62 години, но не поддържаме връзка. Надявам се някой ден да ми поиска прошка."

Клиенти

Мъжете, които търсят услугите на тези жени, имат общ профил: възрастни, бедни, женени или овдовели. Средно плащат 10 щ. д. за услуга, плюс още 15 за хотелска стая.

Според Андреа "те са мъже, които не поддържат добри отношения вкъщи или не успяват да получат от съпругите си това, което искат. Тогава прибягват до нашите услуги."

Мария е по-директна. "Те искат анален и орален секс и искат всичко без презерватив". Много от "колежките" й твърдят, че отказват незащитен секс, но "има и такива, които го правят."

Жените се притесняват и от други опасности, като насилието в различните му форми. "Има мъже, които плащат и смятат, че купуват стока, с която могат да правят каквото поискат", казва Клеоне.

Защо "Жардин да Лус" се превръща в място за проституция?

Паркът е открит през 1800 г. и повече от век заема важно място в екосистемата на многомилионния град. Първоначално е създаден като ботаническа градина, затова досега го наричат "Градината на Светлината". След това го превръщат в обществен парк с идеята хората да имат свободно достъп до природата. Построяват малка зоологическа градина, аквариум, пещера с водопад и други атракциони.

В края на 19. и началото на 20. век в парка се провеждат разнообразни културни събития, но през 30-те години се появяват нови паркове и интересът към него намалява. 20 години по-късно градската управа ограничава публичните домове на една улица, на няколко метра от парка.

Но защо паркът се превръща в територия на застаряващите проститутки? Някои го обясняват с факта, че наблизо се намира жп гара "Лус", бълваща ежедневно огромен пътникопоток от бедните периферии на града.

"Младите се подвизават в по-богатите квартали. След 35 години отиват на улиците "Аугуста" и "Санто Амаро". Четиридесетгодишните са на площадите "Република" и "Катедрал да Се", а минат ли 50-те идват тук и в парка "Дон Педро II", също в близост до жп гара. Някои жени работят до 80-годишна възраст", обяснява Клеоне.

Чувството за вина

След срещата в неправителствената организация жените са решени да внесат петиция, призоваваща градската управа да не затваря парка и да гарантира неговата сигурност.

"Хората трябва да разберат, че това е социален проблем. Вие работите тук, защото сте принудени, защото нямате образование, защото сте безработни, защото сте стари и никъде не ви искат", казва Клеоне.

Селия Корадин, 74-годишна монахиня, която ръководи с Клеоне неправителствената организация, казва че много от тези жени живеят с чувството за огромна вина: "Те буквално са разделени на две. Чувстват се виновни пред семейството и правят всичко възможно близките им да не разберат. Това е така, защото много от тях са ревностни католички и тази вина е страшен бич за тях", казва тя.

Седейки на пейката в парка, Андреа е пример за това, което казва монахинята.

"Чувствам се много виновна, да, съвестта ме мъчи. Когато се прибирам вкъщи винаги коленича, разговарям с Господ и моля за прошка", признава тя.

Не всички преживяват по този начин своите грехове. Елена например е с друга нагласа: "Животът ми би могъл да бъде друг, но изборът е мой. Разполагам със себе си и давам това, което ми принадлежи."

Имената на проститутките са променени по тяхна молба.

по BBC

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види