Ако потърсите "small talk" в мрежата, ще се натъкнете на богата селекция от резултати, които ви обясняват как да заговорите непознат, как да започнете и поддържате разговор, как да си намерите приятели и изобщо как да бъдете социални. Всички те ще ви водят по зловещия път на празнословието, който ще ошлайфа вашето лице в обществото до получаване на гладкост, съвършена и удобна за всеки.

По определение small talk e неформален тип дискурс, който не обхваща никакви функционални теми на разговор. Феноменът първоначално изучава Бронислав Малиновски през 1923 г., като създава термина "фатична комуникация", за да го опише. Това е комуникация, която има социална (контактоустановяваща) функция, но не предлага никаква ценна информация, а small talk се явява вид социално умение.

Small talk е онова, което на български наричаме бъбрене, брътвеж, бърборене, бръщолевене, дърдорене, дрънканица, и може би най-красноречиво – празнословие. Това са разговорите (силно казано), които не ви обогатяват, но пък за сметка на това са страхотен начин за губене на време. И въпреки това статиите онлайн, които ви поощряват да се обучите в small talk-a, сякаш нямат край. От тях става ясно, че този вид общуване лекува хората със социалното тревожно разстройство и е златен ключ в създаването на бизнес връзки, цяр за интровертите и ледоразбивач в свалките.  

Една от тези статии представлява класация на най-добрите и най-лошите теми за начало на пресвещеното бъбрене. Накратко, сред най-добрите идеи ще откриете теми като времето (да се има предвид климатичните промени), клюките за популярни личности, новините, семейството (само частта, в която няма срамни и пикантни изпълнения), пътувания и минало (в аспект хронология на събитията и CV). Най-лошо пък, казват, е да се говори за пари, политика, смърт, религия, секс, възраст, външен вид, клюки за приятели, черен хумор и бивши гаджета. Т.е., ако искате да развиете това така полезно социално умение, можете да го постигнете, като просто започнете да говорите за всичко онова от живота, за което истински НЕ ви пука. И всичко това в името на новите запознанства и комфорта на шума.

Защо ви е да обсъждате бъдещето, като можете да коментирате времето? Ако искате да разбиете неловката тишина, препоръчват, съберете сили и попитайте: "Май ще вали?" или дори по-смелото "Какво хубаво време, вие ли го поръчахте?". И тогава пред вас ще се отворят широките врати на любовта, бизнеса и незаменимите приятелства. Освен ако, разбира се, не ви отговорят с две-три срички, чрез които тишината ще стане два пъти по-неловка, а смелостта ви три пъти по-въображаема.

Бъбренето е мъчително за много хора, но остава тиражирано като необходимост. Необходимо зло, може би? Да, наистина, понякога се налага – имате деца, те имат приятели, те пък имат родители – ето ви социален капан: възпитани сте, искате детето да е щастливо, ами на ви сега, говорете, говорете си с тях, де! За много от нас заговарянето на хора, които хем не познаваме, хем не харесваме, е бич Божи. Но може би неслучайно се чувстваме така.

Дан Арайли, или д-р Джеймс Б., професор по психология и поведенческа икономика в университета "Дюк" и Кристен Бърман, негов партньор в Irrational Labs (в превод: "Ирационални лаборатории"), правят експеримент, чрез който демонстрират колко по-щастливи бихме били без въпросния "small talk" в ежедневието си.

Мислите ли за Бог? От какво се страхувате всъщност? Това може и да са страхотни въпроси за разговор, но рядко се спираме на такива месести теми, когато се събираме с много хора. Жалко, наистина, защото проучванията отдавна твърдят: повърхностните разговори не изграждат взаимоотношения и не се отразяват положително на щастието ни. И защо тогава продължаваме да "мелим" безцелно?

Истината е, че ние просто търсим най-малкия общ знаменател. Забили глави в телефоните си, се чувстваме свободни да дискутираме каквото си поискаме, но дойде ли време да споделим нещо на глас, се чувстваме притиснати да изберем тема, която е приемлива за всички.

За да разнищят тази проблематика Дан и Кристен решават да организират едно по-особено вечерно парти. За да избегнат бъбривите теми по време на партито, те установяват правилото: Никакъв "small talk". Само смислените разговори са позволени.

Проблемът е, че никой не би поел сам социалния риск да заговори за сложен свой проблем публично. По тази причина за деня на събитието домакините подготвили карти с примерни теми за начало на смислен разговор. 27-те поканени, мъже и жени, обсъждали казуси като: как държавните служители да станат по-отговорни за действията си; на кои хора в живота си биха дарили бъбрека си, ако се налага да ги спасят; какви са възможните превенции на самоубийствата; професията на проститутката.

Въпреки че правилото им било наложено, гостите сякаш сами почувствали свободата на това да говориш за нещата, които истински те вълнуват и искаш да споделиш. Поведенческото правило създало среда с нова социална норма. И всички били по-щастливи от това.

В ситуации, в които обикновено хората имат свобода, установяването на някои социални норми може да изненада с ползите си. Така че на следващото ви вечерно парти, не пропускайте да съчетаете музиката и виното с правилото по-горе.

Бъбренето преобладава навсякъде поради необходимостта да се намери социално приемлива тема. Но когато я отстраните, играта става съвсем различна. Играта задълбочава взаимоотношенията ви с другите. А това ви прави щастливи.

И не забравяйте, че проблемът с мълчанието касае само хората, които се чувстват неловко от тишината. Тези, които умеят да й се наслаждават, живеят една идея по-спокойно. Ако вие сте един от тях и се намирате в асансьор с някого, с когото сте се запознали преди малко, отстранете непоправимия натиск да го заговорите, като хладнокръвно извадите телефона си.