Приятели или врагове?

Премахването на неудобния с капка отрова в питието е практика стара, колкото света. Какво правел домакинът в онези далечни времена, за да докаже на госта си, че питието е безвредно? Наливал по малко в две чаши и двамата пиели едновременно. Когато било въпрос на чест и гостът искал да покаже доверието си към домакина, той само допирал чашата си до неговата. Така чукването с чаши преди да се отпие от питието е онова, което е останало от този ритуал до наши дни.

Отляво или пък отдясно?

По принцип изглежда логично копчетата да са отдясно, защото повечето хора си служат с дясната ръка. Но когато те се появяват през 12. век, били толкова скъпи, че се използвали предимно от представителите на висшата класа. Благородните дами били обличани от своите камериерки. За да ги улеснят при закопчаването, шивачите започнали да пришиват копчетата от лявата страна. Така се е появило женското и мъжко закопчаване, защото кавалерите се обличали сами. Що се отнася до другите представители на по-бедните съсловия, техните дрехи въобще не се нуждаели от копчета, които били един вид украшения за времето си.

Без лакти на масата, моля!

Навремето задължителните правила на масата били много строги, но времената се менят, а заедно с тях и начините да показваме добри обноски. Все пак някои от тях са достигнали до наши дни. Правилото "без лакти на масата" е наложено в Средновековието, защото около масите сядали много хора и така се спестявало място. Друга необходимост, превърнала се в етикет, е издърпването на стола, за да седне дамата. Макар и проява на кавалерство, то се наложило заради огромните кринолинови рокли. Тогава се появява и част от етикета при приключване на храненето, т.е. поставянето на приборите в чинията, което спестявало на гостите да викат келнерите за отсервиране.

Добрата стара френска кухня

Френската кухня е символ на изтънченост и традиция. Тя се заражда в Париж през Средновековието, когато се организирали пищни банкети, на които се сервирали многобройни ястия. През 17-18. век френската кухня се превръща в "haute cuisine" – "висша кухня". Началото й се свързва с прочутия готвач Франсоа Пиер Ла Варен, автор на първата френска готварска книга. Всеки следващ период от нейното развитие дава своя принос за формирането й като "френска национална кухня". Какъв по-блестящ пример за приемственост и традиция, а невероятните й рецепти постепенно завладяват света: лучена супа, телешко фрикасе, петел в червено вино, гъши дроб, невероятните десерти: шоколадов мус, крем брюле, кроасани, еклери и т.н.

Мирно!

Произходът на козируването идва от Средновековието. Когато рицарите искали да се поздравят преди начало на битка, те повдигнали визьорите на шлемовете, за да покажат лицето си. Когато шлемовете спрели да се използват, мъжете продължили да се поздравяват помежду си като повдигали шапки. С времето военните съкратили този обичай с просто докосване на ръба на фуражката, което се превърнало в задължителното военно козируване.

Минута мълчание

Откъде идва отдаването на почит чрез минута мълчание? Историята ни връща към 1919 г., когато Едуард Джордж Хъни - австралийски войник и журналист, сражавал се в редиците на британската армия през Първата световна война, предложил да запазят две минути мълчание в 11 часа на 11 ноември, за да се отбележи първата годишнина на Договора за примирие, идея, която била подкрепена от крал Джордж V. Хъни направил това предложение, защото не бил съгласен хората да отбелязват примирието с веселби по улиците. Той смятал, че миг затишие и преклонение би бил далеч по-подходящ жест в памет на загиналите във войната.