Постоянно виждах това цвете, когато спирахме за кратка почивка на път за Рио де Жанейро. Попитах за името, защото разпознах в него нашенското "циганче". Известно още в Бразилия като beijo-turco (турска целувка), това растение изобилства във влажните тропическите гори на Серра до Мар, 1500 километрова планинска верига, успоредна на брега на Атлантическия океан.

Семейството на това многогодишно тревисто растение наброява около 500 вида. Названието му идва от латинската дума impatiens - нетърпелив, което е намек за разпукването на семенните кутийки при най-слабо докосване. Има сочни светлозелени стъбла, които се разклоняват и при цъфтеж цялото се обсипва с цветчета - бели, розови, виолетови или оранжево-червени.

Родината му е Източна Африка (Танзания, Мозамбик). Вероятно пренесено в Португалия именно от Мозамбик, португалска колония.

У нас се нарича циганче, сигурно все заради тази непретенциозност и весели, шарени цветове. В Англия пък, заради продължителното цъфтене, го наричат "Busy Lizzie", руснаците гальовно му казват "мокрый Ванка", защото предпочита да е на по-влажно място, или "огънче", заради ярките цветове.

Легендата разказва, че в Бразилия е внесено от Дон Педро I, втори по ред наследник на португалската корона и първи император на независима Бразилия, отделила се от португалската метрополия.

Та Дон Педро I, освен законните си 8 деца от две съпруги, имал и 9 извънбрачни. Пет от тях са родени от най-известната му метреса — Дормитила, маркизата на Сантос, която разполагала с разкошна къща в близост до двореца. Именно по пътя, водещ до любовното гнездо, той наредил да засадят любимите му цветя, донесени от Португалия.

Толкова рядко срещано по онова време, впоследствие цветето се адаптира изключително бързо. Вирее навсякъде, независимо от мястото и климата, затова народът го нарича "Безсрамната Мария".

И у нас ще разпознаете това растение, което е непретенциозно, расте навсякъде, весели с пъстрите си цветове, носи радост и настроение.