Снимка: Aleksandr Kondratuk

За миграцията на бежанците се говори много, но как мигрират самите европейци?

Миграционният поток към Европа предизвиква все повече дебати, които в даден момент ще доведат до някаква промяна в облика на Стария континент. Имигрантите, които напускат родните си страни, не са само политически и военни, но икономически и климатични и за тях тепърва ще се говори много повече, но какво остава за европейците? Къде отиват те и ние покрай тях?

Традиционно се счита, че страните от Източна Европа са донор на работна ръка за Запада. Трудовата миграция по тази ос изглежда внушителна, но ако вземем предвид броя хора, които излизат от родината си по различни причини, картината става малко по-различна. Добре де, Източна Европа все пак води.

Заради традиционните тежка корупция и тежки кражби в Украйна и загубата на Крим и Донбас, в последните години около 6,600,000 украинци са отишли да живеят в чужбина. Едва около 1,3 млн. души от тези хора са сезонни работници, които се прибират в родината си. Изненадващо или не, украинските работници намират най-добри условия в Италия. Причината за това е, че много от всичките към 230 хиляди украинци в страната са жени, които гледат възрастни италианци срещу заплащане.

Всичко това е разбираемо - в Украйна все още има военен конфликт, а политическата нестабилност върви с икономическа такава и мнозина предпочитат да се преместят на по-сигурно място. Но какъв тогава им е проблемът на поляците?

Една от най-масовите миграции към САЩ е полската от началото на 20. век, а диаспората там е около 2-3,5 млн. души. В този смисъл поляците са нация, която е излъчила много емигранти, някои от които с огромни постижения за съвременната цивилизация като Фредерик Шопен или Мария Кюри. Заради това сигурно не е изненадващо, че около 4,4 млн. поляци не са в родината си, а над половината от тях живеят за постоянно в други европейски държави като Великобритания, Германия, Франция и Ирландия. Като става дума за Полша и Англия, между двете държави има някаква дълбока, не винаги приятна, но неразрушима връзка.

Един от най-известните англоезични писатели – Джоузеф Конрад, е поляк. Авторът на "Сърцето на мрака" всъщност се казва Йозеф Теадор Конрад Коженьовски, който се мести за постоянно в Лондон и там става писател.

През Втората световна война Англия не помага на Полша, когато страната е поделена между нацистка Германия и Съветския съюз на Сталин. Въпреки това мнозина полски пилоти бягат първо във Франция, а след това във Великобритания. 139 от тях се организират в два бойни ескадрона, които стават истинска машина за убиване на нацисти и свалят около 20% от противниковите самолети. Поляците демонстрират голям кураж в небето, но техните ескадрони не са допуснати на Парада на победата, с който Великобритания ознаменува края на войната. И отново, въпреки това - поляците обичат Англия и обичат да ходят там, особено за постоянно.

Последните проучвания от 2015 г. сочат, че в Обединеното кралство има 831 хил. поляци, които не са родени в страната. Това означава, че поляците вече са най-голямата етническа група на Острова, оставяйки зад гърба си индийците, които наброяват 795,000. Всичката дружина полская от общо над 916 хил. души е най-голямата небританска общност към момента във Великобритания.

Стигаме до добрата стара Германия, където нещата се случват когато и както трябва и именно заради това там има интересен парадокс. Германия прие над 1 млн. бежанци от целия свят, но те са само част от борбата за хора на немската държава. За последното десетилетие над 1,5 млн. души са напуснали Германия, а само през 2015 г. са си тръгнали 318 хил. души, което е рекорд за страната.

Къде отиват немците? Най-вече към Швейцария, САЩ, Австрия и Великобритания.

Може да се каже, че румънците, поляците, италианците, португалците и германците са петте най-големи групи европейци, които живеят в други европейски държави. Вярвате или не, но нашите северни съседи са по-напористи дори от нас в опита си да открият своята Обетована земя.

Според данни на Immigrant Integration Research Centre Румъния е изгубила над 3,4 млн. души, откакто страната е в ЕС от 2007 г. Ако цифрите не говорят достатъчно, то процентите го правят - емигриралите са около 17% от населението на страната. Това антипостижение е безпрецедентен отлив на население от една държава в мирно време. Всъщност към момента единствено държави като Сирия имат подобни ръстове на емиграция. Това едновременно създава настроения срещу румънците в чужбина, основно в Англия, но също така срива демографията в балканската държава, защото се предполага, че населението й ще се стопи до 15 млн. души през 2050 г.

За финал ще обърнем внимание какво се случва в най-западния и най-източния край на континента. Британците от векове имат традицията да живеят в чужбина под един или друг претекст. Сега около 4,700,000 поданици на кралицата са в странство по една или друга причина. Това е една от причините Великобритания да приема все повече имигранти от чужбина - само през 2014 г. са напуснали 323 хил. души.

В Русия не са много отворени за имигранти, но не са много отворени и за собствените й граждани, заради което мнозина си тръгват, особено напоследък. Според данни на Reuters емиграцията в Русия се е увеличили 5 пъти в сравнение с началото на века. Само през 2013 г. 186,382 руснаци са напуснали страната, като това е увеличение спрямо предходната години със 100 хиляди души. И това е според официалната статистика на руската държава, така че действителните цифри вероятно са по-големи. Молбите на руски граждани за американска и ЕС виза също се увеличават в последните години и достигат рекорда си от 265,086 през 2015 г.  

В заключение може да се каже, че не само бежанците и българите мигрират. Всички мигрират в различна степен и по различни причини.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види