Снимка: premierleague.com

Защо Висшата лига е най-доброто първенство?

През цялото време, докато гледах световното по футбол, си мислех, че нямам търпение да започне Висшата лига, признавам си. Световното беше супер, със сигурност най-доброто, което съм гледал, но през последните няколко години първенството на Англия се превърна в такъв многомилионен, зрелищен трилър, че може би единствено елиминационната фаза на Шампионската лига може да му съперничи. Дали първенството на острова е най-доброто в света е трудно да се определи, но, честно казано, мен поне това не ме интересува. Интересува ме, че е най-зрелищното, най-оспорваното и най-динамичното, и не бих предпочел да гледам никое друго вместо него.

За мое щастие, вярвам и за това на още милиони хора, шампионатът на Острова започва отново в края на тази седмица. Откриващият мач е петък и понеже последните дни и часове изтичат най-бавно, нека заедно си припомним защо Английската висша лига е най-гледаният и харесван футболен трилър в света.

Вероятно първото, което идва на ум, е фактът, че футболът в Англия е бизнес за милиарди. Въпреки това си мисля, че в този случай парите не вредят или поне не съсипват първенството, както се твърди например за Шампионската лига. По някаква причина родината на футбола е успяла да запаси духа на играта, който, разбира се, се носи от:

Силните отбори

Нивото на водещите отбори, които дори не смятам да изброявам, защото всеки човек, който някога чувал за футбол, ги знае, е толкова високо, че едва ли не всеки добър футболист мечтае да играе за тях. Това пък прави конкуренцията за титулярно място убийствена и никой футболист не може да разчита на това, че ще направи няколко добри мача и те ще му осигурят стартове до края на сезона. Така всякакво пестене е невъзможно и Висшата лига взима най-доброто от най-добрите във всеки един мач.

В Английската висша лига всяка година има поне четири отбора, които влизат в директна битка за титлата, а още поне три се опитват да ги изместят от челните места. Да, миналата година Манчестър Сити си осигури рано титлата, но това беше по-скоро изключение, а битката за следващите четири места беше от люта по-люта. Това превръща всеки мач, от първия до последния, във финал. Всяка изпусната точка и изпуснат гол могат да костват титлата или място Шампионската лига. Поне на мен друго първенство с такава убийствена конкуренция не ми е известно. И това не важи само за мачовете между отборите в топ 6. Тъкмо напротив – всеизвестно е, че титлата в Англия се решава с мачовете със "слабите" отбори, затова дори и те се превръщат в гладиаторски сблъсъци. И като стана дума за:

Слабите отбори

Ще започна с това, че те изобщо не са слаби. Последният отбор в Англия може да бие първия с разлика и това редовно се случва. Всеки отбор във висшата лига е заслужил мястото си с пот и кръв, а финансовите приходи от телевизионни права и реклами са несравнимо по-големи от тези в по-ниските нива. Убийственият ритъм на първенството и равностойните отбори обаче правят така, че, като изключим голяма шестица и още 3-4 претендента, които се опитват да попаднат в нея, никой отбор не е застрахован срещу отпадане.

Затова футболистите на опашкарите са готови буквално да припаднат на терена, но не и да загубят мача. Както на върха, така и на дъното, всяка точка е безценна, а борбата за оцеляване понякога е дори по-завързана от тази за титлата. За спасителна черта обикновено се приема 40-тата точка, но в края винаги поне 4-5 отбора са около нея. В Англия наричат тази мини лига в противоположния край на таблицата "кучешка борба за оцеляване". Като привърженик на един от отборите, които често са замесени в нея, ви гарантирам, че понякога кучешките битки са по-интересни и напрегнати от борбата за титлата. И със сигурност по-кървави за:

Футболистите и треньорите

Далеч съм от мисълта, че в Англия играят единствено най-добрите футболисти, ръководени от най-добрите треньори. Макар известна част от тях наистина да са такива, притегателната сила на тази лига не идва само от звездите. За играчите Висшата лига се е превърнала в състезание, което е въпрос на чест и признание да участваш. Печелейки купища пари, разбира се. Поради това голяма част от футболистите вярват, че пикът на кариерата им ще дойде, ако заиграят там.

Хубавото на Висшата лига обаче е това, че не само привлича звезди, но и създава такива. Достатъчно е да си спомним откъде тръгнаха звездите на Реал Мадрид Кристиано Роналдо и Гарет Бейл и къде доскоро играеше Златан Ибрахимович. Наистина е безсмислено да изброявам всеки световно известен футболист, играл в Англия. Към звездите трябва да се прибавят и така наречените "старомодни английски фуболисти" – това са изключително добре подготвени здравеняци, може би непритежаващи най-добрата техника на терена, но готови да премажат всичко по пътя към победата. Именно на поне двама-трима такива старомодни футболисти се крепи борбеният дух на по-малките отбори.

Получава се обаче така, че в това първенство се събират и най-добрите треньори в света. Причината, според мен, отново е в честта и предизвикателството. Жозе Мауриньо, Хосеп Гуардиола, Юрген Клоп, Мануел Пелегрини, Унаи Емери и компания просто иска да хванат за реверите на футболния терен и да покажат кой е най-добрият. А от това печелят най-много:

Феновете по стадионите

Първообразът на Висшата лига е създаден през 1888 г. и обединява отбори от Англия и Уелс, както е и сега, между другото. В същата година е основан и Софийският университет, но ако има истински професори по футбол, това са английските фенове. Няма да е преувеличено, ако кажа, че цялата страна се вълнува от футбол. Отношението на привържениците рефлектира и върху играта. Почти всеки мач е дерби по някаква причина, а враждите между определени клубове са буквално вековни, положени както на спортна, така и на социална, политическа и историческа основа. Много неща в Английска висша лига се правят така, както се са правили от самото й начало, което оставя у гледащия усещането за типичните английски традиции.

Преди години футболното хулиганство беше истински проблем и по стадионите и извън тях често имаше ужасяващи сцени, но Английската футболна асоциация и полицията успяха да се справят с проблема или поне да го скрият от телевизионните камери. Така остана само колоритният дух на агитките. В обединеното кралство е напълно нормално отбор над 10 000 привърженици при гостуване, а това прави атмосферата на стадионите неповторима. В същото време само на няколко метра от тях на стадиона могат да се видят цели семейства, които спокойно си гледат мача.

И като стана дума за стадионите – освен че са изключително модерни спортни съоръжения, в огромната си част са проектирани специално за футбола. В най-напрегнатите моменти буквално се превръщат в клокочещи вулкани, а публиката е на една ръка разстояние, а това допълнително допринася за:

Стилът на играта

Футболът, който ни предлага Висшата лига, не може да бъде гледан в никое друго първенство. Мачовете са резултатни, головете са атрактивни, единоборствата са мъжки, без да са преднамерено груби, всяка среща трепти от спорта злоба, щом прозвучи последният сигнал, футболистите започват да се прегръщат. Това, разбира се, е личното ми мнение, но съм склонен да вярвам, че много хора мислят като мен. Причината "английското" да е най-обичаното състезание в Европа и едно от най-гледаните в света, е директният и атрактивен стил на игра. Той е комбинацията между всички изброени по-горе негови характеристики, а и десетки други, които ще останат в страни от този текст. В Англия неща като бавене на време и симулации се посрещнат на нож както от футболистите, така и от феновете от двете страни. Няма друго първенство, в което симулиращ футболист да бъде пренесен вън от терена от негов противник под аплодисментите на целия стадион.

Висшата лига е и първенството с най-големи физически натоварвания – от една страна заради сгъстения график, а от друга заради непрестанните физически сблъсъци и по-свободната игра, и въпреки това темпото почти никога не пада. Понякога на футболистите, идващи от други първенства, им е нужен цял сезон, за да се пригодят психически и физически към първенството, някои не успяват никога. И въпреки това първенството далеч не е грубо в лошия смисъл на думата, просто момчетата не се страхуват да си изцапат шортите с кал, а ако им хвръкне някой зъб – изплакват устата и продължават. Ако мислите, че преувеличавам, попитайте Джош Кълън.

Но стилът в Англия освен със здравите сблъсъци е характерен и с това, че е директен. Целта обикновено е не да не получиш гол, а да вкараш повече от съперника. Не защото това е най-печелившата стратегия, а защото това е футболната философия в Англия и защото феновете искат да гледат това. Някои го наричат "ритай и тичай", други виждат в него хамалщина. Аз обаче предпочитам да гледам мач между Уотфорд и Уест Хем, който да е 3 на 3 на полувремето, вместо 70 минути да гледам как някой звезден отбор от друго първенство се опитва да скрие топката от съперника, след като е повел с едно на нула. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види