Когато стане дума за весталките и описанията, които се пазят за тях, сякаш се възражда фантазията, че те имат нещо много общо (като че ли повече от останалите хора) с девствеността. Весталките са избирани за тази длъжност още в детска възраст, били длъжни да се въздържат от интимност дотогава, докато не започнели отношения... със свещения огън. Свещените обреди на весталките можели да се изпълняват само от невинни момичета с чисти сърца. Да, това звучи романтически сладникаво, подобно архетиповете на Юнг за жените – момичета и жените – любовници, но това е само историческо предпочитание на една епоха, така както през 60-те и 70-те години манекенката Туиги става икона на субкултурата на своето време. Но нейните ритуали със сигурност са различни, затова засега ще я оставим настрана.

Що се отнася до весталките – за тях имало доста строги правила, защото се считало, че ако някоя от тях наруши обета за девственост, то огън ще обземе улиците на Рим и ще изпепели града. Все пак обаче обетът се давал не за цял живот – всяка весталка служела в продължение на тридесет години. След това обетът отпадал и всяка жена можела да започне своя обикновен живот.

По отношение на правата на жените пък, може да се каже, че преди 2 500 години в Рим жените са имали повече права отколкото на много други места, но това, от което били лишени, било правото на глас. Днешната модерна жена горчиво би отбелязала, че зад това решение лукаво се усмихва мъжката хитрост, желание за власт и кастрационни комплекси, и ще е напълно права. Ако продължим по-нататък обаче, ще видим, че нещата относно правата никога не могат да се разпределят равномерно на везните на Темида, а само на везните на желанието между половете. Ето и как става това – обикновените жени били контролирани първо от бащите си, след това и от съпрузите си. И естествено обикновено били лишени от всякакво имущество. Обаче весталките не били в тази категория. Техните ритуали се считали за едно от най-важните неща, които пазят Рим от унищожение. Затова те били освобождавани от влиянието на своите бащи и имали право да гласуват и да притежават собственост. Това било, защото те се считали за достатъчно надеждни за работа с важни документи. Друга не малка чест им била оказвана като на стадионите за тях били запазени най-хубавите места.

За да се превърнеш в свещена девственица обаче било доста сложна работа. В началото за тази служба се предлагали момичета само от благородническите семейства, но впоследствие практиката доказала, че е добре да се вземат и от по-ниските съсловия. Всъщност основната причина била свързана с проблема за реалната девственост на някои от девойките. Бъдещите весталки били обучавани в продължение на десет години, след което били допускани до извършване на свещените обреди и започвало обучението на следващите.

В днешно време, когато човек реши да се жени, на първо място като че ли обръща внимание на привлекателността на своята избраница. В Древен Рим обаче едно от най-престижните неща било да се ожениш за бивша весталка. На първо място да си бивша весталка било голяма рядкост, а освен всичко този статус носел голямо общестено уважение и щедри пенсии. Може би нещата не са се променили кой знае колко независимо от мащабните революции на света.

Хелиогабъл бил 25-ия император на Рим. Той бил известен със своите оргии, имал сключени бракове с пет жени и двама мъже и принуждавал Сената да наблюдава ексцентричните му танци, посветени на бога Слънце.

Всъщност Хелиогабъл предпочитал компанията на своя личен кочияш, но решил да принуди весталката Аквила Севера да се омъжи за него. Така, считал той, ще се ползва с още по-голямо уважение от страна на римските граждани, а освен това ще може да създаде божествени деца, заради магическите способности на весталките. Жителите на Рим обаче проявили нетипичен консерватизъм, считайки това за неприемливо и в духа на традициите си извършили покушение над своя император, след което изхвърлили тялото му в Тибър.

Весталките били задължени да пазят целомъдрие и добродетелно поведение. Все пак обаче и те били хора, макар и римляните да не смятали точно така, и имали право на своите грешки. Наказанията за отклонение от изискваното поведение обаче били изключително сурови. Ако свещеният огън попадне извън храма, то жрицата, по чиято вина това се е случило, изгонвали завинаги от града, но преди това я пребивали с пръчки. Още по-тежко било наказанието за нарушаване на обета за безбрачие – без никакви изключения се налагала смъртна присъда. И понеже въпреки нарушението се считало, че кръвта на весталките е свещена и не трябва да се пролива, римляните отново прилагали ексцентрично – садистичните си решения и ги закопавали живи.

Заради важната си роля да защитават Рим, целомъдрието на весталките било охранявано от повече от 100 римски свещеници. За сметка на това, весталките имали огромни властови права – включително да помилват осъдените, които Юлий Цезар искал да отстрани като свои политически опоненти. От една страна наказвани със смърт, ако прегрешат сексуално, от друга – възвеличавани като свещени и непогрешими, весталките имали право да се намесват в съдебните дела по свое желание. И дори нещо повече – ако свещената девственица се докоснела до роб, то незабавно го освобождавали, също и ако осъден престъпник срещнел весталка по пътя към затвора.

Както се вижда от всичко казано дотук, да си весталка си е чиста проба лудост, но това е била цената за свободата и независимостта на Древен Рим. И както често се случва, тази цена е обвързана със сексуалността и обещанието тя да бъде запазена неприкосновена – сякаш древният римлянин, получаващ удоволствие от сценичните убийства на хора, масовите оргии и жертвоприношенията на деца в името на боговете, е имал нужда от контрапункт на промискуитетния си садизъм, наричайки го "свещена девственост". И понеже историята трудно мени характера си, интересно е каква е аналогията на този феномен в модерните времена?