Причините за започването на Първата световна война са повече от една, но поводът за световната катастрофа е една история като на филм. Обстоятелствата, при които австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд е убит на улицата в Сараево през 1914 г., изглеждат като черна комедия, която се развива в най-неподходящия момент. 

Франц Фердинанд е учудващо осъзнат в разбиранията си за благородник от своето време. Той иска да запази империята от националистически движения и поддържа идеята, че славяните трябва да получат същия статут като австрийците и унгарците. Неговата представа за бъдещето е радикална за времето си, защото включва значително по-широка автономия за трите големи етнически групи в държавата.

Освен това с политически визии, ерцхерцогът се прочува из Европа с любовна история. Проблемът е, че неговата любима Софи не е от най-знатно потекло и двамата се женят, въпреки съпротивата на кралското семейство. Франц Фердинанд не се отказва от своя избор и дори се съгласява неговите наследници да нямат претенции към престола.

Намеренията на имперския престолонаследник към южните славяни обаче влизат в разрез със сръбските политически интереси в Босна и Херцеговина. Конфликтът между Сърбия и австро-унгарските императори е налице от години, а Белград тайно поддържа терористичната група Черната ръка, която стои зад елиминирането на проавстрийското сръбското кралско семейство през 1903 г. Именно тази тайна организация на сръбски офицери обучава и въоръжава убийци, които да премахнат Франц Фердинанд по време на посещението му в Сараево през 1914 г.

Сред убийците е 19-годишният босненски сърбин Гаврило Принцип, който е вдъхновен от Богдан Зераич. През 1910 г. Зераич става герой за мнозина, след което прави опит за убийство на губернатора на Босна и Херцеговина Мариян Варешанин. Зераич не успява, но се самоубива, за да не бъде заловен, и това му донася митичен ореол сред сръбското националистическо движение в Босна.

Принцип е сред хората, които трябва да ликвидират Франц Фердинанд на 28 юни в Сараево. Но нищо не се получава по план в този ден. Кортежът на австро-унгарския ерцхерцог действително се движи из центъра на града, но първите убийци по маршрута не предприемат нищо. Най-близо до успех е Недялко Кабринович, който хвърля бомба по колата на кралската двойка, но тя пада под следващия автомобил и го взривява, като ранява двайсетина души. Франц Фердинанд и Софи обаче са непокътнати, а колата им минава толкова бързо край останалите убийци, че те не успяват да реагират.

Самият Кабринич поглъща хапче с цианид и се хвърля в река Милячка. За негово нещастие реката е дълбока само няколко сантиметра през лятото, затова той само остава обездвижен в коритото й, а отровното хапче не го убива. Полицията арестува Кабринич за негово добро, защото в противен случай тълпата е щяла да го линчува.

В това време Франц Фердинанд отива в кметството, където се оплаква на кмета на Сараево от охраната. Престолонаследникът успява да се овладее и дори подготвя приветствено слово към местните, в което отбелязва и неуспешния атентат. В това време неговият щаб е разкъсван от противоречия – някои искат военно подкрепление в града, но губернаторът Оскар Потьорек се противопоставя. Босненските полицейски сили пък по начало не са координирани и са твърде малобройни.

Франц Фердинанд и съпругата му Софи се отказват от заплануваната си официална програма и решават да отидат в болницата, за да посетят ранените при атентата. Те действително потеглят, но още от началото всичко е объркано. Три коли с охрана се движат пред автомобила на престолонаследника, но никой не го пази в гръб. Освен това комуникацията между самите австрийски офицери е на учудващо ниско ниво. Потьорек иска да избегнат повторно минаването през центъра на града, но помощникът му е сред ранените в болницата и шофьорът не знае за новия план и кара по стария маршрут.

Историята може би щеше да протече по друг начин, ако това недоразумение не става факт. Кортежът на Франц Фердинанд се връща по обратния път и спира до Латинския мост, защото ядосаният Потьорек нарежда маршрутът най-сетне да бъде променен. По ирония на съдбата автомобилът на австро-унгарския престолонаследник спира на една ръка разстояние от Гаврило Принцип. 19-годишният младеж просто чака Франц Фердинанд да се върне по обратния път и свитата на ерцхерцога му го донася на тепсия.

Принцип стреля веднъж в кралската двойка от разстояние от около метър и половина. Франц Фердинанд и съпругата му умират преди да бъдат откарани до губернаторската резиденция, а убиецът е арестуван и по-късно признава, че е искал да ликвидира Потьорек, а не Софи. Точно един месец по-късно Австро-Унгария обявява война на Сърбия и с това започва Първата световна война.

Гаврило Принцип получава 20-годишна присъда, което е най-тежкото наказание за лица под 20 години в Австро-унгарската империя. Той умира в затвора три години по-късно след усложнения от ампутацията на ръката му, заради туберкулоза на костите.

Всички конспиратори, свързани с атентата, са заловени и осъдени, а самият Принцип придобива митологичен статут в Югославия след Втората световна война. Древният Латински мост е прекръстен на него, а отливки от стъпките му са направени на тротоара. На мястото била положена черна плочка, посветена на делото му, както и мемориална плоча на мястото, откъдето Принцип е стрелял. Когато нацистите завладяват града през 1941 г., те отнасят черната плочка като трофей на Хитлер. Отливките от стъпките на Гаврило Принцип са премахнати по време на войната в Босна през 1992-1995 г.

В наши дни на ъгъла до Латинския мост в Сараево има огромен банер, на който с големи букви пише: "Уличният ъгъл, на който започна 20. век" На него могат да се видят лицата на Гаврило Принцип и Франц Фердинанд. Банерът стои там от 2014 г., а мястото на покушението е обявено за музей и мемориалната плоча все още може да бъде видяна на улицата.