Ан Шаон от Франс прес

В един от основните райони за производство на опиум в Афганистан и леговище на бунтовниците, над който Даеш установи контрол в края на 2015 г., от розовите насаждения се носи ароматът на успеха, който достига чак до будоарите на западняците.

От двете страни на пътя, огрени от утринната светлина, се поклащат крехките стъбла на маковете. Но Мохамадин Сапай и неговото семейство не гледат към тях, те внимателно берат розовия цвят и го събират в големи чували. Трябва да се работи бързо, без да не се наранят розовите листенца.

Тази ароматна реколта се събира от цялото семейство, преди да стане горещо, в ранните часове на деня. Това е картината в северната част на планинска провинция Нангархар - една от най-размирните в страната, земя на битки и джихад (свещена война), съвсем близо до границата с Пакистан и бивше убежище на Осама бин Ладен и на неговите бойци.

По селските пътища на провинцията профучават джиповете и мотоциклетите на талибаните, а понякога - в зависимост от превзетите и изгубени отново позиции - минават и колите на групировката "Ислямска държава", постепенно изтласквана на запад от интензивните американски бомбардировки.

Това е уравнението в Нангархар. Рози, макове и пушки.

Миналата година отглеждането на мак постави нов рекорд в Афганистан - от него бяха добити 9000 тона опиум. Нангархар е на шесто място сред афганистанските провинции по производство на опиум.

Но Сапай не се интересува от това. Петдесетгодишният мъж, до когото стои девойче със сериозно изражение, разказва, че неговата реколта от рози му носи всяка година над 1000 долара, без да влага пари или големи усилия. След като отмине сезонът на розите, той преминава към отглеждане на хранителни продукти.

Мохамадин Сапай бе посветен в изкуството на отглеждане на рози от фирмата "Афганистанска роза", започнала дейността си през 2007 г. с германско сътрудничество.

Германците "ни доставиха растенията, инструментите. Първата година, когато нямаше реколта, те ни платиха. Сега имам 600 храста и събирам до 1200 килограма розов цвят на година, който се плаща по 60 афгана на килограм (90 цента)", разказва Сапай.

В село Омар Кала учителят Шах Заман също е убеден в предимството на отглеждането на розите. "Преди хората отглеждаха мак, но това беше харам (забранено). Предпочитам розите, те носят добри пари, без да харчиш, нито да полагаш много труд", казва той.

"Розите не изискват поливане, нито торене, нито грижи", за разлика от мака, който изисква напояване и торове", потвърждава Хан Ага, представител на "Афганистанска роза" за окръг Дара-е-Нур. А веднъж хванал се, розовият храст ражда 30-50 години, докато маковете трябва да ги разсаждаш всяка година, допълва той.

"Сключихме фиксирани договори с фермерите, като поискахме в замяна те да престанат да гледат мак и да не се занимават с каквато и да е друга дрога", допълва Хан Ага.

Цветовете, събрани от около 3000 фермери и от техните семейства, се дестилират в предградията на провинциалната столица Джалалабад.

Използваните растения за производство на розова вода и преди всичко за розовото масло, предназначено за производителите на парфюми и висша козметика, са от сорта "Роза дамасцена", внасяна от България от германците.

"Така розата се връща у дома", казва с усмивка шефът на "Афганистанска роза" Мохамад Акбар Моманд, който припомня, че тази така наречена роза от Дамаск е местна рожба, типичен за района и разпространен сорт.

В разгара на реколтата в цеха за дестилация работят над 120 души. От изгрев слънце до обяд камиони пристигат от всички окръзи на Нангархар. "Това, което е набрано сутринта, трябва да бъде обработено през деня, дори ако трябва да останем на работа до 2 или 3 часа след полунощ", обяснява Мохамад Акбар Моманд.

Веднъж откъснат, розовият цвят увяхва за няколко часа и ароматът му изветрява. Ето защо съдържанието на сините 10-килограмови чували се изсипва без прекъсване в седем огромни резервоара от неръждаема стомана, от които малко след това се разнася прекрасен аромат.

Но най-важното производство е на етеричното масло. Не по-малко от 6000 килограма розови листенца средно са нужни, за да се извлече един литър. Това е абсолютен лукс, който обяснява и високата цена на продукта - флаконче от 5 милилитра се продава за около 40 долара в Кабул, но в Европа, трябва да дадете по-скоро 30 долара за 1 или 2 милилитра.

Преди "Афганистанска роза" да заработи през 2007 г. и да се превърне в първи производител в страната, един човек се беше впуснал сам в това начинание. Още през 2004 г. Абдула Орзала създаде свой собствен разсадник с местни видове и започна да разпространява растенията.

Орзала, инженер, завършил в САЩ, си остава единственият частен предприемач в Афганистан в сектора. Той дори откри бутик в Кабул за своите розова вода и парфюми.

Той обработва 100 хектара розови насаждения и 200 хектара портокалови насаждения, но смята догодина да утрои розовите, "ако ситуацията със сигурността го позволи".

И той, също като шефа на "Афганистанска роза", не спира да се притеснява от нестабилната ситуация в района. През 2016 г. 50 фермери, които работеха за него, си събраха багажа и напуснаха окръг Ашин, бастион на ИД в южната част на провинцията.

"Човек може да преговаря с талибаните, но не и с ДАЕШ", обобщава той. Две години по-късно фермерите, напуснали района, продължават да живеят по на север.

"Афганистанска роза" също затвори цеха си за дестилация в Ашин и ограничи работата си само в Джалалабад.

Нейното розово масло се доставя сега в няколко европейски модни къщи, сред които престижна германска марка за биокозметика. Тя го продава на цената на една афганистанска месечна заплата. "Знам, че от него правят много скъпи кремове", казва Мохамад Акбар Моманд.

Розовото масло на Орзала пък се изнася за Канада, където допринася за утвърждаване на идентичността на модната марка "Седемте добродетели", която от Халифакс проповядва идеята, че изкуплението за травмите, причинени на много страни (Афганистан, Руанда, Хаити), става посредством розите, портокаловите цветчета или индийския троскот (ветивер). Нейният лозунг е "Правете парфюм, не война".

В Нангархар хората продължава да правят и двете. Но фермерите се справят много по-добре с розите, отколкото с пушките.