Снимка: Noel Guevara/Greenpeace

Светът е голям и пластмасата дебне отвсякъде

Великият американски комик Джордж Карлин в едно от своите изпълнения разиграва следния сюжет – хората непрестанно се питат какво е предназначението им, каква е голямата мисия на човечеството, най-накрая небето се отворило, от него се показал Бог и извикал: "Пластмасата! Да напълните земята с пластмаса, негодници такива, защото аз забравих да я сложа в началото!“

Колкото и цинично да звучи, май предсказанието на вече покойния Карлин все повече и повече започва да прилича на истина. Живеем във време на перфектна буря между консумеризъм, високи технологии и корпоративна алчност. Това кара човечеството, и като казвам човечеството имам предвид не някаква абстракция, а мен, вас и още осем милиарда като нас, да бълва главозамайващи количества пластмасови отпадъци, които съвсем скоро могат да направят така, че всеки делфин на земята да носи мърлява найлонова торба като шапка на главата си до края живота си.

Основният проблем като при всички екологични кризи и тук е фактът, че хората не разбираме мащаба на случващото. Всичко това ни изглежда някак далечно – някъде на някакъв плаж имало много пластмаса, някъде в някаква държава почвата вече била трайно "обогатена“ с пластмаса, някъде имало бунища по-големи от градовете, до които се намират. Но къде точно е това? На нашата планета, на нашия континент?

Струва ми се, че наистина ще го повярваме, чак когато устите ни се напълнят с пластмасови отпадъци. Може би ви звучи прекалено, но няма нищо прекалено в свят, в който дори и най-обикновен козметичен ексфолиант съдържа в себе си миниатюрни топчета пластмаса, които освен да остъргват кожата ви, попадат директно в почвата, а от там Бог знае къде. И ако това не ви е достатъчно, за да повярвате, че положението е достигнало критичната си точка, ето ви още няколко истини, които може би няма да искате да повярвате:

Само един град като Лос Анджелис изхвърля 10 метрични тона пластмасови фрагменти под формата на бутилки, сламки, торбички и опаковки. Годишно ли си помислихте? Не – ежедневно!

През последните 15 години сме произвели повече пластмаса отколкото през целия минал век.

Ежегодно се произвежда достатъчно пластмаса, за да се опаше с нея земното кълбо четири път по екватора.

Повече от половината пластмасови продукти са за еднократна употреба – тоест, произведени са без каквато и да е мисъл за околната среда.

Пластмасата съставлява 10% от целия отпадък, който човечеството генерира.

Производството на пластмаса изразходва 8% от добития нефт в световен мащаб, а биопластмасата не е най-добрият заместител, защото за нея се изразходват иначе ядливи култури.

Американците изхвърлят 35 милиарда пластмасови бутилки всяка година.

Изхвърлената в океана пластмаса се разпада на толкова малки частици, че материалите вложени само в една еднолитрова бутилка могат да достигнат едновременно до всеки един плаж по света. Всяка година в океаните влизат поне 8 милиона тона, което е все едно един боклукчийски камиона да изписва товара си в тях на всяка минута.

Годишно в света се използват около 500 милиарда пластмасови торби. Повече от един милион се използват всяка минута. Всяка от тях може да бъде носена от делфин като шапка.

46% от пластмасата не потъва и може да се носи из океаните с години, преди да  се концентрира в някое от местата с кръгови водни течения и да остане там завинаги заедно с още тонове боклук.

Тези кръгови течения носят пластмаса, достатъчна да покрие 40% от повърхността на световния океан. 80% от тези отпадъци влизат във водата от сушата.

Зоната с най-голяма концентрация на пластмаса в океана се нарича Големия тихоокеанският боклуковъртеж и се намира в северната част на Тихия Океан в близост до Калифорния. Плуващата маса боклук е с размери четири пъти по-големи от територията на България, а броят на отпадъците превъзхожда този на морските обитатели шест пъти към едно.

Един милион морски птици и 100 000 морски животни са убивани годишно от плаващия във водите боклук.

90% от всичкия боклук, плуващ в океаните, е от пластмаса. Във всяка квадрата миля от океана има около 45 000 парчета пластмасов боклук.

За 44% от видовете морски птици, китоподобни, морски костенурки и риби са били откривани с пластмаса вътре или около телата им.

Това вече е известно на всички, но не бива да спираме да си го повтаряме. Пластмасата се разлага в продължение на между 500 и 1000 години. Тоест, ако цар Самуил беше изхвърлил някъде пластмасова бутилка, тя днес още нямаше да се е разложила.

Всяко парче пластмаса все още съществува върху лицето на земята под някаква форма, с изключение на малкото, които са били изгорени.

Проби взети от езерото Ери 85% от пластмасовите частици са по-малки от половин сантиметър в диаметър, а голяма част са микроскопични. В една квадратна миля от езерото са открити средно по 1.7 милиона от тези частици.

На практика всяка от тези частици може да попадне във вашето тяло. Не малка част от тях могат да доведат до здравословни проблеми, а дори и да повлияят на хормоналния ни баланс.

И така, ако в момента се чудите колко точно пластмаса се мотае из тялото ви, значи сме приковали вниманието ви. Чувството определено не е приятно, нали? За да се преборите с него ви предлагаме десет неща, които всеки от нас може да направи още днес, за да допринесе поне малко в борбата с пластмасата:

Забравете за найлоновите торбички. Използвайте платнени торби за пазаруване, позволяващи многократна употреба.

Винаги предпочитайте стъклени или метални шишета за вода и други течности. При възможност носете в себе си шише за вода, годни за многократна употреба.  

Избягвайте храна, опакована по единично, отказвайте допълните пакетиране, не използвайте сламки и или пластмасови ножове и вилици. Носете си портативни прибори и чинии при нужда, особено като излизате сред природата.

Намалете ежедневната употреба на пластмаса, започвайки с опаковките от сандвичи, сокове и други. Заменете ги с кутии за храна за многократна употреба. Използвайте ваши съдове, когато си поръчвате храна за вкъщи.

Носете със себе си малък термос или преносима чаша за кафе и ги използвайте, когато си купувате кафе на крак или в службата. Използвайте дървени бъркалки.

Не използвайте еднократни дигитални носители на информация. Забравете окончателно за дискове и DVD-та, когато можете да купувате всичко в дигитален формат направо онлайн. Откажете се от всякакви фактури и вестници, получавани в найлонови опаковки.

Рециклирайте. Събирайте разделно отпадъците си, но и ги изхвърляйте разделно. При възможност избирайте пластмасови продукти с означение PETE или HDPE, защото те са най-често рециклирани видове.

Преди да си купите нещо от пластмаса, проверете дали то няма еквивалент от друг, по-екологичен материал. На всяка цена избягвайте найлонови торби и полистиролови изделия, защото при тях нивата на рециклируемост са най-ниски.

Участвайте в доброволчески акции за почистване или в информационни кампании за вредите от пластмасата.

Не позволявайте да ви дезинформират и не се поддавайте на рекламни и маркетингови стратегии, промотиращи пластмасови продукти.

Говорете с близките и приятелите си на тази тема. Разпространявайте всяка полезна информация, която ви попадне. По началото всички хора за склонни да опазват природата, стига да са достатъчно информирани и да имат положителния пример.

Подобна екологична криза, защото тук наистина говорим за криза, далеч няма да се реши лесно и без съпротива от определени кръгове, защото и тук, както и в бизнеса с горивата, са замесени непонятно големи суми. В такива ситуации обаче са важни действията на всеки един от нас, а най-сигурният начин нещо да изчезне е хората да спрат да го купуват. Вярно е и че, ако освободим живота си от пластмаса на лично ниво, това може да доведе до определен дискомфорт и да ни застава да формираме нови навици. Това обаче е малка цена, която да ни превърне от поколението, задръстило планетата си пластмаса, в поколението, което е спасило планетата си от нея. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види