Начинът на живот на ленивците противоречи на всичко онова, което ценим. Леността е един от седемте смъртни гряха, а трудът човешка добродетел. Но коя стратегия е по-добра?

"Енергията е много важна за животните и, ако искат да я запазят, колкото по-бавно се движат, толкова по-добре", казва Рори Уилсън, професор по зоология в университета в Суонзи, Англия.

В този смисъл без съмнение най-ефективни са ленивците, считани за най-бавните бозайници на планетата. Те са една трета от фауната в дъждовните гори, където присъстват от хиляди години, и надживяват много по-впечатляващи видове като съблезъбите тигри, например.

Тайната на успеха

"Те еволюират, за да бъдат бавни", казва Ниша Оуен от програмата за опазване на застрашените видове към зоологическото дружество в Лондон.

"Изумителното е, че техният метаболизъм е два пъти по-бавен в сравнение  с другите бозайници с цел да пестят енергия, но най-важното е, че така избягват хищниците ".

Обърнете внимание: "избягват", не "бягат".

"Живеят по върховете на дърветата, движат се много бавно и тихо, за да не привличат вниманието на хищниците, предимно ягуари и орли", обяснява Оуен.

Техните мускули са 15 пъти по-бавни от тези на котката, така че самата им физика не позволява да се движат бързо. За сметка на това преобладават сухожилията, за да се държат на дърветата и придвижват с голяма точност.

Космати хамаци

Най-силният мускул на ленивеца контролира ноктите, с които се захваща за клона и виси като космат хамак. Това обърнато съществуване е забележително ефективно от енергийна гледна точка: използва половината от мускулната маса, която се изисква, ако е в изправено положение. Храносмилателната система също е изключително забавена: 50 дни са необходими за разграждането само на едно изядено листо. Ако това се случи по-бързо, токсините в листата могат да го отровят. Поради тази причина за естествените си нужди ленивецът слиза от дървото един път седмично.

Бавният, отпуснат, вял начин на живот и самото име на ленивеца винаги са били повод за шеги и подигравки. Ето какво пише за тях известният естествоизпитател от 18. век Жорж Бюфон, предшественик на Чарлз Дарвин: "Деградиралите ленивци са може би единствените същества към които, природата е била толкова жестока. Само още един дефект и техният живот би бил напълно невъзможен ".

Този, който се смее последен...

Реалността обаче заглушава подигравките. Дефектите се оказват предимства. По принцип създанията, които живеят с бавни темпове, живеят по-дълго. Към тях спадат ленивците, както и 150-200 годишните костенурки. Особено впечатляваща е способността ленивците да се адаптират към околната среда. Като пример може да посочим случилото се на остров Баро Колорадо, образуван след заливането на джунглата с водите на река Чагрес, наложило се при прокарването на Панамския канал. Всъщност островът е онова, което остава на повърхността. Естествено голяма част от фауната загива, а половината от оцелелите по високите клони на дърветата са ленивците.

А какво да кажем за мравките и пчелите

Оказва се, че доброто име на тези неуморни работници се дължи на максимум 30% от обитателите на пчелните кошери и мравуняци, т.е. това са онези, които излизат да събират и донасят храна, твърди д-р Анна Дорнхауз от Университета в Тусон, Аризона,САЩ.

"Ако погледнете "къщите" им отвътре, ще видите, че останалите вътре се занимават с домакинската работа. При нашите наблюдения установихме, че работниците са повече, отколкото е необходимо, и всъщност по-голяма част от колонията не прави абсолютно нищо. Дори заетите с малко работа повечето време бездействат".

Ако тези, считани за стандартни модели на упорити и старателни работници си позволяват да бездействат, не трябва ли да се поучим от техния пример?

"Много изследвания показват, че когато се съсредоточаваме върху по-малко неща, постигаме повече", казва психологът Ричард Уайзман.

"Ако учите преди да си легнете и се опитате да си го припомните на сутринта, ще видите, че има добър резултат, тъй като през нощта мозъкът затвърждава наученото. Ефектът няма да е същият, ако учите преди обед и след същия брой часове опитате да си припомните наученото следобед, защото мозъкът вече е претоварен и ангажиран с много други неща".

Ускорен или забавен ритъм на живот?

"В много проучвания се стига до извода, че трябва да забавим ритъма на живот, но на практика се получава точно обратното. През 90-те години психологът Робърт Ливайн извърши глобално изследване, целящо да измери скоростта, с която хора се движат в различни градове по света - един добър показател за техния ритъм на живот", споделя психологът Ричард  Уизман. "Ние възпроизведохме проучването 10 години по-късно в същите градове и установихме, че темпът на живот се е увеличил с плюс-минус 10%. Този факт може да има отношение към много неща, но преди всичко се свързва с хората от "Тип А", които са нетърпеливи, амбициозни, агресивни в бизнеса, трудно се отпуснат и често са стресирани и в лошо настроение".

Откривате ли нещо от себе си в това определение?

Ето какво съветва да направите експертът в забавяне на скоростта на живота, канадският журналист и писател Карл Оноре, автор на "In Praise of Slow" (Възхвала на бавността).

Първо: прави (върши, работи) по-малко. Ето как:

- Разгледайте седмичния си график със задължения. 

- Степенувайте ги по важност.     

- Премахнете отдолу нагоре поне един от ангажиментите за всеки ден от седмицата.

Второ: този съвет е свързан с технологиите. Всички знаем огромното им значение и място в съвременния живот. Но тези устройства имат и бутон за изключване, важно е да започнем да го използваме по-често.

Трето: отделете време за бавен ритуал през деня - йога, плетиво, четене, рисуване  или нещо друго, което може да включите в ежедневната си рутина. Със сигурност това занимание ще ви достави удоволствие, ще забави темпото и освободи от напрежение", заключава Карл Оноре.