Снимка: iStock

Театър "Глобус" – вечната легенда на Лондон

Тази година имах възможността да видя с очите си една от най-знаковите за европейската култура сгради. Става дума за театър "Глобус" или "Глоъб тиътър", където в продължение на почти 20 години до смъртта си през 1616 г. е играл самият Уилям Шекспир. Казвам играл, защото, независимо на коя от стоте теории по отношение на личността и авторството на великия поет сте привърженици, едно нещо не подлежи на съмнение – имало е такъв актьор и той е играл в този театър пиеси на Уилям Шекспир.

Днес "Глобус" изглежда малко не на място, сгушен на брега на река Темза между една широка туристическа алея не далеч от "Милениум Бридж", сградата на огромна електроцентрала, превърната в музея на съвременно изкуство "Тейт модърн" и железницата, която минава над него, сякаш за да покаже още веднъж, че вековете няколко пъти са се сменили. Но дори и най-разсеяният турист не може да го пропусне "Глобус" най-малкото заради огромното множество от снимащи хора около него. Както можете да видите от нискокачествената снимка, аз също се превърнах в един от снимащите хора. "Глобус" днес функционира като музей, но и като истински театър, а билетите за него са едни от най-труднодостъпните в цял Лондон.

Снимка: Александър Гълъбов
 

Въпреки че този текст ще се занимава с театър "Глобус" и косвено с Уилям Шекспир, в него няма да имате възможност да прочете за милионен път цитата за това, че всички са не знам си какво, а животът е не знам си що. Вместо това ще научите, че театърът е краден, изгаря през 1613 г., бързо е построен наново, през  1642 г.е забранен, а през 1644 г. и съборен, защото явно не са знаели какво да го правят. Но всяко нещо по реда си. Нека да започнем отначало.

През първите години от управлението на кралица Елизабет (не тази, а онази – родената през 1558 г.) артистични трупи в Англия разчитали на странноприемници, университетски зали, панаири и частни домове, за да изпълняват репертоара си. Това се променя през 1576 г., когато ръководителят на театрална трупа Джеймс Бърбадж строи в квартал "Шордич" първата специално предназначена за театър сграда в Лондон. Уилям Шекспир се присъединява към трупата като актьор през 1580 г. и остава в нея в продължение на повече от 20 години, жънейки големи успехи.

През 1596 г. се появили трудности около наемането на сградата. Така трупата започнала преговори за придобиване на нова закрита театрална зала в крайречна част на Лондон, известна като "Блекфриърс". Джеймс Бърбадж обаче умира през 1597 г., а проблемът с мястото не намирал решение вече втора година. След смъртта на Бърбадж отговорността за дома на трупата паднала върху двамата му синове – Ричард и Кътбърт. Те успели да получат собственост над театралната цена "Блекфриърс", но се наложило да я дадат под наем на адвоката и театрал Хенри Иънс, който започнал да я използва за постановки за деца. Така трупата се видяла принудена временно да се приюти в нова сграда, наречена просто "Театърът". Скоро отново се проявили проблеми със собственика на имота. Така братя Бърбадж се видели принудени да замислят дързък и не много законен спасителен план. Изпълнили го в коледната нощ през 1598 г. По тъмно трупата отишла и просто разглобила "Театърът", а сетне пренесла всичко, включително и подпорните греди, оттатък река Темза, за да го построи наново на предварително наето място в близост до сградата на един от преките им "конкуренти" – театралната трупа "Роуз". Така се ражда "Глобус".

През 1613 г. по време на представление на постановката "Хенри VIII" оръдие, поставено като част от декора, дало дефектен изстрел, който запалил платнения покрив, и театърът изгорял до основи за по-малко от 2 часа. "Глобус" бил построен отново почти веднага, този път с керемиден покрив. Въпреки че има вероятност Шекспир да е играл в новия "Глобус", е сигурно, че до смъртта си през 1616 г. той не е поставил нито една нова пиеса в него. Все пак театърът остава дом на шекспировата трупа до своето затваряне вследствие на това, че изповядващият пуританската доктрина крал Чралз I забранява театрите в цяла Англия през 1642 г. Две години по-късно, тъй като не се използвала за нищо, сградата на театър "Глобус" е разрушена.

Така от прословутия театър няма и следа в продължение на повече от 3 века и половина. Идеята той да бъде построен отново идва на американския актьор, режисьор и продуцент Сам Уанамакър по време на първото му посещение в Лондон през 1949 г. Двайсет и една години по-късно той основава и тръста "Шекспировият Глобус", посветен на изграждането на реплика на театъра, както и на образователен център и музейна експозиция. В продължение на 23 години Сам Уанамакър неуморно събира средства и проучва устройството на някогашния "Глобус" заедно с архитекта на тръста Тио Кросби. Когато през 1993 г. Уанамакър напуска този свят, мястото за театъра вече е откупено, експозицията е почти окомплектована и дори няколко от носещите греди на бъдещия театър вече са поставени. За съжаление обаче Уанамакър не успява да види откриването на театъра през 1996 г.

Как точно е изглеждал истинският "Глобус" ли? Това никой не знае със сигурност. И все пак благодарение на печатни панорамни изображения на бреговете на Темза (най-вече на картографа Джон Норден (1546–1625) и литографа Венцеслас Нолар (1607– 677)) ние знаем как приблизително е изглеждала фасадата му. Писмените сведения на негови посетители най-вече от чужди страни, строителните договори и една скица (на театър "Лебед", строен по същото време) пък ни помагат да разберем каква е била вътрешността му. Към това трябва да прибавим и косвените описания, които откриваме в самите пиеси на Шекспир. Такъв пример има в знаменития хор, с който започва пиесата "Хенри V":

Наистина, как можем

да вместим в таз арена за петли

полетата на Франция; или

мислимо е във дървеното "О" 

на тоз театър, в тази малка нула

да се поместят шлемовете само

И все пак "Глобус" не е бил напълно кръгъл. Археологическите разкопки на мястото, където е бил конкурентният театър "Роуз", през 1989 г. потвърдиха подозренията на учените, според които Викторианските театрални сгради били с многоъгълна форма. През същата година била разкрита и известна част от "Глобус", благодарение на които било направено заключението, че наистина става дума за многоъгълна сграда с 20 страни и диаметър от повече от 30 метра.

Едва тогава започнала работата по същинското съграждане – дълъг и изключително прецизен процес с внимание към историческия детайл. За подборни греди били използвани специално обработени според техниките от 16. век зелени дъбове, растящи по поречието на Темза. Белият цвят пък е благодарение на мазилка от варов разтвор, смесена според тогавашните пропорции и поддържана от специално изработени и вградени в стените дъбови летви и подпори. Сламеният покрив е направен от вплетена водна тръстика, отговаряща на открити по време на разкопките образци.

Естествено най-важният елемент от реставрацията на театър "Глобус" е неговата сцена, но, за съжаление, именно тук се е наложило да се правят най-много догадки, защото почти нищо от нея не е оцеляло, за да помогне на археолозите. Все пак градежът й е направен по подобие на съществуващи и днес театрални сгради от този период и според практическите съвети на артисти и режисьори взели участие в специално организирани с тази цел семинари, провели се през 1995 и 1996 г.

Естествено "Глоуб" има и няколко допълнителни подобрения, които да му позволяват да продължава да живее 4 века по-късно. Една част за техническа необходимост противопожарна система, няколко допълнителни изхода според изискванията за пожарната безопасност, огнеупорни материали и т.н. Други са свързани с художествената част – сценично осветление, съвременни сценични механизми и пространства зад сцената. Така настоящият облик на "Глоуб" се доближава максимално до своя първообраз от 1599 г. и, макар тези малки разлики, носи духа на предшественика си и нещо, което си заслужава да се види.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види