Снимка: Getty Images

Защо дервишите се въртят?

Суфитите са мистиците на исляма. Те търсят просветление и озарение, вярвайки, че това е по-важно от всяко мислене или учение. Суфитите считат, че да се говори за Аллах и исляма е възможно, но нито един от разговорите няма да направи небето по-близко. Цялата култура на суфитите има за цел да се откъсне от съзнаваното, да отвори вратата към това, което не може да бъде осъзнато, и този възглед сериозно повлиява изкуството на ислямския свят.

През седемнадесети век европейците откриват поезията на Изтока и тя ги очарова. Дълбоките, понякога парадоксални начини на изразяване, възпяващи красотата на жените, а понякога и на мъжете, и оди за виното се харесват и изненадват европейския свят. Много от стихотворенията, които се превеждат, са или на поети – суфити или автори, които са силно повлияни от културата на суфитите.

В стиховете на суфитите се повтарят образите на любовното опиянение и виното, подадено от ръцете на любимия човек. Иносказателни, тези две изображения са пряко свързани с философията на суфизма. Крайната цел на всеки суфит е връзката с Бог, точно както в любовта влюбеният иска да се свърже с обекта на своите чувства – това е именно силата, която, според суфизма, въздига духа от суетата на света към Абсолютната Реалност. Суфитите се стремят да премахнат завесата на съзнателното, което не позволява (според тях) чистото възприемане на реалността. Това състояние те сравняват с опиянението от вино, когато очите са отворени за красотата на света, а рационалността, пречеща на това възприятие, замлъква.

Беше пред очите ми, а не знаех,

Таеше се в светостта на сърцето, а не знаех,

Търсих из цялата вселена къде си,

Вселената си била ти, а аз не знаех

Джами

 

През 17. век за християните е била немислима идеята да представят присъствието на Бог във вида на момиче, още повече такова, което провокира сексуални желание или поднася вино на възлюбения си. Суфитите обаче още тогава не са се интересували от границите, които било прието да се поставят пред пола (независимо мъжки или женски), когато ставало въпрос за образността, имаща за цел да представи движението на духа, а не на плътта. Нежният външен вид, ласката, любовният жест те считали за най-подходящите образи, които да обяснят пред света любовта на Бог към човечеството и Неговата готовност да дари своите деца с блаженство.

Аз кръжах под луната цяла нощ до настъпването на утрото,

Около къщата на Любимата ми, обвит в тишина,

На сутринта Тя излезе, предложи ми вино –

Аз нямам чаша, наливай в моя празен череп.

Джалаладин Руми

 

Мнозина са виждали една от основните атракции на Турция - танците на дервиши, мъжете с шапки и огромни поли, които се въртят около собствената си ос. Този вид танц изначално носи своя мистичен смисъл, неговата цел е да докара изпълняващите го до "опиянение" - транс, при който в човек се отключва съзнанието за сливането с Абсолюта. За суфитите този танц е, разбира се, и част от културата, разбиран е като изкуство, но едновременно с това е един вид религиозна практика, молитва. От друга страна музиката и танцът се считат за неща, които могат да смутят разума на обикновения човек и затова са позволени като практика само за суфитите.

Самата дума "дервиш" се превежда от персийски като "стоящият зад вратата". Пътникът, който стои пред вратата, която не може да се отвори, и той моли Възлюбения да я открехне – това е едно от основните изображения в суфитската поезия, което цели да изобрази иносказателно философията на суфизма.

За танца си дервишите носят дълги бели дрехи, символ на това, че танцьорът се е пречистил и е готов за мистичния ритуал. Задължително е носенето на огромна пола. Носенето на пола, за разлика от големите ризи, е нехарактерно за хората, изповядващи исляма. В това суфите като че ли преминават границите на традицията и може би са донякъде революционни за собствените си културни хоризонти. Има тълкувание, според което облеклото трябва да отразява готовността на танцуващия да се слее с Бог като със свой възлюбен, разбира се, казано символично. За да усилят състоянието на транс, дервишите накланят главите си докато танцуват така, че да притискат сънната си артерия.

В началото на танца дервишите се появяват с черни наметала, което сочи, че те са се отказали от своето собствено "аз". Когато започнат да се въртят, винаги едната им ръка сочи небето, с което се свързват, а другата земята – защото всички сме тленни.

Според легендата танцът на дервишите се появил, когато поетът Руми чул ритмичните удари на чукове на градския пазар. Ударите го потопили в транс, в който звуците той чувал като удивителна прослава на Аллах. И в своя екстаз поетът започнал да се върти.

Едва ли ние някога ще изпаднем в този екстаз или ще приемем културните традиции на суфизма. Но защо, ако пием вино или отнасяме към някого любовното си чувство, да не го правим именно с една (малко налудна) страст?

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види