Снимка: Getty Images

Книги, родени от сънища

Когато човек сънува, той изживява емоциите си по същия дълбок и чист начин, както и в будно състояние. Затова и сънищата могат да бъдат почувствани толкова реални, все едно наистина са съществували. Което пък е повече от добре дошло, ако сте писател, който има нужда от истинска, оригинална и жива идея, която сама да дойде при вас.

Случаите, в които сънища са повлияли в изкуството, са не един, а сред тях има някои емблематични. Вижте кои са те:

Франкенщайн

Историята за създаването на една от първите и най-известни хорър творби е пословична в света на литературата.

На първо място, тя включва няколко светила в британската и световната литература – Пърси Шели, Лорд Байрон и Джон Полидори. Както и Мери Гудуин, която по-късно ще се омъжи за Шели и ще вземе фамилията му.

Но през 1814 г. всички те са група британски туристи със солидни възможности в литературата, които отиват на ваканция в Германия. По пътя приятелите спират в град Гернсхайм, който е на двайсетина километра от замъка Франкенщайн. Мястото е известно сред местните с мрачна слава, защото там са се провеждали алхимични експерименти няколко века по-рано. След това пътуването преминава през швейцарския град Женева.

И двете места ще вдъхновят въображението на Мери Гудуин точно навреме. Една вечер тя, Пърси, Байрон и Полидори сключват приятелски облог кой ще напише най-страшната история.

Две нощи по-късно Мери прекарва една неспокойна нощ на кошмари, в които сънува младия учен, който е коленичил до създаденото от него чудовище. Живо същество, създадено от мъртва материя, а доктор Франкенщайн, един нов Господ, който опитва да избяга от създанието си. Това разбира се е началото на "Frankenstein; or, The Modern Prometheus" – историята на най-известното, неродено чудовище в света. Книгата излиза анонимно през 1818 г. в Лондон, когато Мери е само на 20 години. През 1923 г. е публикувана в Париж и в това издание тя вече е посочена като автор. За разлика от д-р Франкенщайн, нейното създание се оказва повече от обичано, образът на Чудовище  е експлоатиран многократно в масовата култура и то двеста години след създаването му на белия лист.

В цялата тази история има и още едни любопитен момент. Очевидно, че Джон Полидори също е имал кошмари по време на пътуването, защото той написва "Вампирът". Книгата е първата история за митологичните кръвопийци, която вади образа им извън езическия контекст на суеверията и фолклора.

Вместо това Полидори изгражда своя вампир като една идея по-изискан, по-хитър и манипулативен. Авторът му придава готическа заплашителност, съчетана с духа от епохата на Романтизма, което дава възможност образът да бъде надграждан многократно и на различни нива.

Този персонаж е удар в десетката и доказателство за това е, че всички подобни образи в съвременната култура на практика произлизат от вампира лорд Рутвен на Джон Полидори.

Странният случай с доктор Джекили и мистър Хайд

Робърт Луис Стивънсън

Снимка: Getty Images

Историята на този кошмар на Робърт Луис Стивънсън също е широко известна, може би защото самата тя граничи с невероятното.

През 1885 г. писателят и семейството му са на почивка в британския крайбрежен град Борнемут, когато една вечер той сънува ужасен кошмар. Съпругата му го събужда, а Стивънсън се подразва, че е бил изваден от историята, тъкмо когато тя е започнала да се заплита.

Невероятното е, че според легендата, първоначалният вариант на книгата е написан само за 3 дни. През цялото време Стивънсън е болен от треска, но болестта като че ли само изцежда най-доброто от него на белия лист.

Все пак, може би не цялата идея е дошла на писателя "от горе". Говори се, че той вероятно е бил повлиян от съдбата на френския учител Южийн Шантрел, който по онова време живее в Единбург. Шантрел успява да създаде перфектен имидж в обществото и именно затова всички са шокирани, когато срещу него са повдигнати съдебни обвинения. Оказва се, че французинът е опасен психопат, който е отровил съпругата си с опиум.

Много е вероятно Стивънсън да е присъствал на процеса. Там той е видял образцовия гражданин и убиеца, представени от една и съща личност. Човек-звяр, който писателят е срещал лично един път в живота си.

Името Джекил е "взето" назаем от приятеля на Стивънсън – преподобният Уолтър Джекил.

Параграф 22

Джоузеф Хелър

Снимка: Getty Images

Това е една от книгите, чиито черен хумор е толкова неуловим на моменти, че читателят наистина може да изгуби нишката. Книгата излиза през 1961 г. и веднага става бестселър, а авторът – Джоузеф Хелър, се превръща в знаково име в литературата.

Преди това обаче той работи в рекламна агенция и не подозира за видението, което ще получи една вечер. Когато историята на книгата му се явява, Хелър не е точно заспал, но е на границата на съня, докато лежи в леглото си.

Той оставя сюжетът да се развие пред очите му, а на другия ден, докато е на работа, той още е обсебен от видяното и написва цялата първа глава на книгата.

Изборът на Софи

Уилям Сайрън, Кънектикът, 1984 г.

Снимка: Getty Images

При творците често се случва човек да започне да реализира една идея, но тъкмо тогава да му дойде друга, която е още по-добра.

На писателя Уилям Сайрън се е случило именно това - той всъщност се е опитвал да напише друга книга, когато е получил вдъхновение за "Изборът на Софи".

Сайрън твърди, че е лежал в леглото си, когато, като на филм, е видял момиче в много красива лятна дреха и книга в ръка. В този момент авторът вече знае, че името й е Софи и че ще напише книга за нея.

Мизъри

Стивън Кинг

Снимка: Официален сайт

Стивън Кинг неведнъж е сънувал сюжети, по които после е писал книги. Този сън обаче сигурно го е жегнал повече от обикновено, защото сюжетът разказва за писател, който е отвлечен от откачен фен.

Кинг пътува със самолет, когато е заспал, и по време на полета сънят се превръща в кошмар. Писателят е толкова повлиян от преживения ужас, че написва първите 40-50 страници от книгата още на летището.

Книгата излиза през 1987 г., а по нея са направени много успешни филм и бродуейска постановка.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види