Снимки: Getty Images

Книги, родени от сънища

Когато човек сънува, той изживява емоциите си по същия дълбок и чист начин, както и в будно състояние. Затова и сънищата могат да бъдат почувствани толкова реални, все едно наистина са съществували. Което пък е повече от добре дошло, ако сте писател, който има нужда от истинска, оригинална и жива идея, която сама да дойде при вас.

Случаите, в които сънища са повлияли в изкуството, са не един, а сред тях има някои емблематични. Вижте кои са те:

Франкенщайн

Историята за създаването на една от първите и най-известни хорър творби е пословична в света на литературата.

На първо място, тя включва няколко светила в британската и световната литература – Пърси Шели, Лорд Байрон и Джон Полидори. Както и Мери Гудуин, която по-късно ще се омъжи за Шели и ще вземе фамилията му.

Но през 1814 г. всички те са група британски туристи със солидни възможности в литературата, които отиват на ваканция в Германия. По пътя приятелите спират в град Гернсхайм, който е на двайсетина километра от замъка Франкенщайн. Мястото е известно сред местните с мрачна слава, защото там са се провеждали алхимични експерименти няколко века по-рано. След това пътуването преминава през швейцарския град Женева.

И двете места ще вдъхновят въображението на Мери Гудуин точно навреме. Една вечер тя, Пърси, Байрон и Полидори сключват приятелски облог кой ще напише най-страшната история.

Две нощи по-късно Мери прекарва една неспокойна нощ на кошмари, в които сънува младия учен, който е коленичил до създаденото от него чудовище. Живо същество, създадено от мъртва материя, а доктор Франкенщайн, един нов Господ, който опитва да избяга от създанието си. Това разбира се е началото на "Frankenstein; or, The Modern Prometheus" – историята на най-известното, неродено чудовище в света. Книгата излиза анонимно през 1818 г. в Лондон, когато Мери е само на 20 години. През 1923 г. е публикувана в Париж и в това издание тя вече е посочена като автор. За разлика от д-р Франкенщайн, нейното създание се оказва повече от обичано, образът на Чудовище  е експлоатиран многократно в масовата култура и то двеста години след създаването му на белия лист.

В цялата тази история има и още едни любопитен момент. Очевидно, че Джон Полидори също е имал кошмари по време на пътуването, защото той написва "Вампирът". Книгата е първата история за митологичните кръвопийци, която вади образа им извън езическия контекст на суеверията и фолклора.

Вместо това Полидори изгражда своя вампир като една идея по-изискан, по-хитър и манипулативен. Авторът му придава готическа заплашителност, съчетана с духа от епохата на Романтизма, което дава възможност образът да бъде надграждан многократно и на различни нива.

Този персонаж е удар в десетката и доказателство за това е, че всички подобни образи в съвременната култура на практика произлизат от вампира лорд Рутвен на Джон Полидори.

Странният случай с доктор Джекили и мистър Хайд

Робърт Луис Стивънсън

Историята на този кошмар на Робърт Луис Стивънсън също е широко известна, може би защото самата тя граничи с невероятното.

През 1885 г. писателят и семейството му са на почивка в британския крайбрежен град Борнемут, когато една вечер той сънува ужасен кошмар. Съпругата му го събужда, а Стивънсън се подразва, че е бил изваден от историята, тъкмо когато тя е започнала да се заплита.

Невероятното е, че според легендата, първоначалният вариант на книгата е написан само за 3 дни. През цялото време Стивънсън е болен от треска, но болестта като че ли само изцежда най-доброто от него на белия лист.

Все пак, може би не цялата идея е дошла на писателя "от горе". Говори се, че той вероятно е бил повлиян от съдбата на френския учител Южийн Шантрел, който по онова време живее в Единбург. Шантрел успява да създаде перфектен имидж в обществото и именно затова всички са шокирани, когато срещу него са повдигнати съдебни обвинения. Оказва се, че французинът е опасен психопат, който е отровил съпругата си с опиум.

Много е вероятно Стивънсън да е присъствал на процеса. Там той е видял образцовия гражданин и убиеца, представени от една и съща личност. Човек-звяр, който писателят е срещал лично един път в живота си.

Името Джекил е "взето" назаем от приятеля на Стивънсън – преподобният Уолтър Джекил.

Параграф 22

Джоузеф Хелър

Това е една от книгите, чиито черен хумор е толкова неуловим на моменти, че читателят наистина може да изгуби нишката. Книгата излиза през 1961 г. и веднага става бестселър, а авторът – Джоузеф Хелър, се превръща в знаково име в литературата.

Преди това обаче той работи в рекламна агенция и не подозира за видението, което ще получи една вечер. Когато историята на книгата му се явява, Хелър не е точно заспал, но е на границата на съня, докато лежи в леглото си.

Той оставя сюжетът да се развие пред очите му, а на другия ден, докато е на работа, той още е обсебен от видяното и написва цялата първа глава на книгата.

Изборът на Софи

Уилям Сайрън, Кънектикът, 1984 г.

При творците често се случва човек да започне да реализира една идея, но тъкмо тогава да му дойде друга, която е още по-добра.

На писателя Уилям Сайрън се е случило именно това - той всъщност се е опитвал да напише друга книга, когато е получил вдъхновение за "Изборът на Софи".

Сайрън твърди, че е лежал в леглото си, когато, като на филм, е видял момиче в много красива лятна дреха и книга в ръка. В този момент авторът вече знае, че името й е Софи и че ще напише книга за нея.

Мизъри

Стивън Кинг

Стивън Кинг неведнъж е сънувал сюжети, по които после е писал книги. Този сън обаче сигурно го е жегнал повече от обикновено, защото сюжетът разказва за писател, който е отвлечен от откачен фен.

Кинг пътува със самолет, когато е заспал, и по време на полета сънят се превръща в кошмар. Писателят е толкова повлиян от преживения ужас, че написва първите 40-50 страници от книгата още на летището.

Книгата излиза през 1987 г., а по нея са направени много успешни филм и бродуейска постановка.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види