Снимка: iStock

Порция скакалци, моля!

Хапнахте ли вече? Защото ако скоро сте погълнали храна, по-чувствителните от вас може да повърнат, прочитайки този текст. От съображения за сигурност все пак го четете на гладно.

Още помня деня, в който братовчед ми се върна от фотосафари в Зимбабве. Освен хилядите кадри и няколкото дървени фигурки той извади от багажа си няколко пакетирани плика. На пръв поглед приличаха на чипс. "По-вкусно нещо не съм ял! Това са пържени скакалци, леко пикантни са, с лют червен пипер", заяви братовчед ми и отвори единия пакет. "Вземай, вземай, няма страшно". Авантюристичната ми природа в началото се съпротивляваше, но после реших да пробвам. Слагах в устата си по един цял скакалец, така ми се струваше по-малко гнусно. Каква беше изненадата ми – скакалците бяха изключително вкусни и не по-малко приятни от най-добрите марки картофен чипс. Тогава се замислих защо няма пържени скакалци в българските магазини?

Погледнато глобално, консумацията на насекоми е неизбежна. До 2050 г. светът ще бъде населен от 9 милиарда души. Това означава само едно - настоящите нива на производство на храна трябва да бъдат почти удвоени. Протеиновият глад няма да може да бъде задоволен с добре познатите ни месо и риба. Ето го спасението! В момента над 2 милиарда души по света се хранят с насекоми, разбира се това е част от традиционната им кухня. Западният свят гледа на ентомофагията с отвращение. Крилатите и лазещи създания се приемат за мръсни и носещи предимно болести. Дали всъщност е така? Отговор на този и на много други въпроси по темата дава изследователят Стивън Ли в книгата си "100 милиона години храна", наскоро излязла и на български.

"За да разбера по-добре смисъла от използването на насекомите като храна, се връщам в Банкок и се качвам на автобус до предградията. После бродя по добре окосените ливади на университета "Махидол", който, като много други кампуси по света, е празен в този петъчен следобед. В Института по хранене ме очаква една мила жена с очила. Професор Джинтана Ихонг-Арии ми подава купчина изследвания, свързани с храненето с насекоми и ме повежда към малката си, чиста кола. След кратко пътуване стигаме до добре посетен ресторант, който според нея е прочут със североизточната си тайландска кухня. Тя поръчва пържени жабешки крачета със зеле и тропически пъпеш; пържено пиле; бамбукови връхчета и пикантна печена риба; кокосов шейк с лед и захар; мравки и какавиди в огненогорчив бульон, подправен с лимонова трева, гъби, чесън и чили. Въпреки че моят изнежен, плах език едва изтрайва супата с мравки, в крайна сметка това е великолепна и задоволяваща храна. Тук аз най-накрая опитвам насекоми като част от една разнообразна кухня; не просто изпържени и поднесени като храна на улицата, а като добавка към вкусна балансирана храна. Ние вече не сме насекомоядни в чист вид и телата ни са се адаптирали съответно.

Хитинът, главната съставка на черупката на насекомите, е подобен по структура на целулозата и може да бъде полезен източник на фибри. Приматите, които се хранят главно с насекоми, имат ензими, разграждащи хитина. Хората също имат в стомашния сок такива ензими, но в по-малка степен, което значи, че ние не сме способни да извлечем всички възможни калории от храните с насекоми.

Яденето на насекоми има и други потенциални недостатъци. Насекомите са по-различни от нас в сравнение с млекопитаещите и птиците, и поради това могат да ни предадат по-малко смъртоносни болести, отколкото може да ни предаде заразен добитък, но суровите насекоми могат все пак да предават бактерии и паразити, и затова трябва да бъдат добре обработени топлинно (добре сготвени). Насекомите често се защитават, като произвеждат токсини от растенията, с които се хранят, или пък поглъщат пестициди или тежки метали, разпръснати от промишлените предприятия, затова съществува и възможността тези токсини да ги направят негодни за консумация от хората. Някои части от насекомите са и потенциални алергени, защото съдържат протеини, близки до тези в познатите ни като предизвикващи алергии скариди, омари и някои видове акари. Все пак като допълващи ястия, като например ободряващата супа с мравки, която ми поръча професорката, насекомите са напълно приемливи. Известно е, че по света се използват за ядене около 1600 различни видове насекоми, а това не би се случвало, ако насекомите бяха вредни за здравето. Исторически епицентърът на храненето с насекоми е бил в Америките поради факта, че в предиспанските времена не са били отглеждани тревопасни и е имало недостиг на протеини. Хранене с ядивни насекоми се практикува в развиващите се страни, където месото е оскъдно или твърде скъпо, защото насекомите осигуряват жизненоважни аминокиселини, омега-3 и омега-6 мастни киселини, витамини от групата В, бета- каротин, витамин Е, калций, желязо и магнезий, при това количеството им понякога дори надхвърля концентрацията в свинското, говеждото или пилешкото месо. Да, израстъците на краката на скакалците може да ви поодраскат гърлото, а печените ларви на копринените буби вероятно не могат да се сравняват с хайвер, но пържените цикади са удивително леки и маслени, а кралските термити са великолепни, сготвени с яйца. Освен това интересът към хранене с насекоми не ви захвърля непременно в категорията на презрените от обществото - срещал съм много хора, които искат да опитат насекоми по време на прекарванията си в тропиците. Излиза, че спокойно може да похапнете. Нашите най-ранни праотци примати са били доста миниатюрни и с удоволствие са събирали насекоми, които за тях са били нещо като троен бургер с всички добавки. Но климатът започнал да захладнява, нивата на влажност нараснали и това довело до драстична промяна на видовете дървета, които доминирали дотогава. На сцената се появил нов вид дърво, което предлагало нов вид храна. Дълго преди яденето на месо да стане модерно сред приматите, плодовете се появили като примамлив източник на калорична храна, доставяща достатъчно гориво за еволюцията на нов вид примати, по-големи и по-умни от предишните консуматори на насекоми".

След този пасаж от книгата на Стивън Ли, разбирам напълно Анджелина Джоли. Миналата година заедно със своите деца тя консумира пред камера - скорпиони, паяци и буболечки. Тогава кинозвездата беше в Камбоджа. След като отхапа крак на паяк, Джоли заяви: "Наистина добър вкус!". Склонен съм да й повярвам! Все пак това е Анджелина!

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види