Снимка: iStock

Висящите гробове във Филипините

В света съществуват редица странни традиции за сбогуване и погребване на починалите. Една от най-странните е тази на въздушните погребения, организирани във Филипините, когато гробът не е изкопан в земята, а напротив – ковчегът се прикрепва към отвесна скала. Подобни обреди и до ден днешен се организират на територията на Китай, Индонезия и Филипините.

Сагада е неголямо филипинско село, известно със своите висящи гробове, които се наричат "кофини". Точно както се случва и със земната територия, много от гробовете са вече запазени за почетните дълголетници на селото. Роднините на починалия могат да изявят желание тялото да бъде поставено в самостоятелен "кофин". Местните хора вярват, че от тялото излитат специални флуиди, които предават талантите и благоденствието, което починалият е имал, на неговите роднини.

Традицията изисква погребалното шествие и самото погребение да са богато украсени, за да  могат душите на умрелите да разпознаят идването на "новодошлия" починал. Тялото се поставя в ембрионална поза в ковчег, издълбан от ствола на дърво. Друга традиция е хората сами да изработват ковчезите си още приживе.

Традицията на висящите във въздуха гробове произхожда от желанието да се "издигне" починалият, считайки че от високо ще му е удобно да наблюдава своите близки. Съществува и още едно, малко по-прозаично обяснение – дефицитът на посевни площи, а така, провесени на скалите, висящите гробове не заемат място. Но това може би е романтическият глас на една национална идентичност, която има нужда да издигне тялото, задно със спомена за него, на пиадестал, така че винаги да има някой на далече и високо, който следи за нашето благоденствие и никога не ни оставя сами.

Понякога до гробът се провесва и стол, на който, ако има възможност, последните дни от живота си прекарва бъдещият покойник. Който може би по този начин се подготвя да понесе във вечността отговорността за тези, които остават живи.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види