Чарлз Дикенс е автор на литературните класики "Оливър Туист", "Дейвид  Копърфилд" и "Коледна песен", високо ценен заради невероятните персонажи, които създава, чувството му за хумор и социална позиция спрямо незавидната съдба на бедните,подложени на тормоз и експлоатация деца.

Откритата наскоро изложба в музея "Чарлз Дикенс" в Лондон разкрива още едно, по-малко познато лице на писателя и неговите творби - приноса му в областта на медицината.

Кураторката на изложбата Франки Кюбецки споделя на страниците на "Гардиън", че "Дикенс е един от най-влиятелните разпространители на научни идеи във Викторианската епоха". Тази констатация е изненадваща, защото, както признава тя, "в продължение на  150 години се смяташе, че Дикенс е бил безразличен и дори враждебен към науката".

Това мнение, което според  Кюбецки, е "недоразумение и фарс", се свързва с  религиозните убеждения на писателя. Като англиканец религията заема важно място в неговия живот. Той дори пише за религиозна творба, озаглавена "Животът на нашия Господ", но по негово желание не се публикува приживе и се съхранява в семейството.

Религията обаче не го кара да отхвърли науката, напротив Дикенс поддържа приятелства и кореспонденция с някои медицински и научни светила от онова време. В  изложбата, наречена "Чарлз Дикенс: Човек на науката", която продължава до 11 ноември, могат да се видят  част от нея. Например с Майкъл Фарадей, известен британски физик и химик, откривател на електромагнитната индукция, парамагнетизма и електролизата, включително и писмата  с някои жени учени, като химичката Джейн Марцет, палеонтоложката Мери Ейнинг, математичката Ейда Лавлейс.

Също така Дикенс, който преди да стане писател е журналист, популяризира науката чрез седмичното си списание Household Words, което основава през 1849 г. На неговите страници, освен разпространяването на собствените си произведения и тези на малко известни автори, той изобличава социалната несправедливост и се стреми да направи науката по-достъпна за обикновения читател. Например обяснява химическите процеси чрез ежедневните дейности, като приготвянето на чай, ферментирането на бирата или запалването на свещи.

Проницателен наблюдател

Забележителното в изложбата е, че тя показва как чрез своите творби и набито око Дикенс описва някои медицински състояния, недиагностицирани дотогава.

Най-известен пример е синдромът на Пикуик - разстройство, следствие екстремно затлъстяване, предизвикващо нарушения в дишането по време на сън. Той е наречен така заради герой (дебелото момче Джо) от първия роман на Дикенс "Посмъртните записки на клуба "Пикуик", което непрекъснато е гладно, заспива по всяко време, измъчвано от задушаващо хъркане.

Едва през 1956 г. в American Journal of Medicine се отбелязва, че тези симптоми съответстват на респираторно заболяване (сънна апнея) при хора с наднормено тегло, което намалява притока на кислорода в кръвта, с което се обяснява проявата на сънливост през деня.

В "Домби и син" Дикенс описва терминалното състояние на г-жа Скийтън, която получава парализа на дясната страна и не може да говори. Години минават докато медицината установи, че речта се контролира само от едната страна на мозъка и, че тя се нарушава при настъпило там мозъчно увреждане.

В "Студеният дом" пък е показано състояние, наскоро охарактеризирано от невропсихологията  като дислексия. В публикуваното между 1852 и 1953 г. произведение г-н Kрук е търговец,  любител на чашката, който унищожава без да чете документи, защото "може да разбере всички букви, дори ги разпознава поотделно, но не може да ги свърже в дума", обяснява Кюбецки.

Като истински лекар

"Дикенс е невероятен наблюдател на човешкото поведение. Той улавя  неговите прояви толкова перфектно, че описанията  могат да послужат за установяване на връзката между симптомите и болестта".

Пасажи от книги на Дикенс  използват и други автори, например  Уилям  Ейткън  в книгата си  "Медицинска и научна практика" (1868 г.) публикува откъс от "Никълъс Никълби", за да опише симптомите на треска, предхождащи фаталния край при болни от туберкулоза, от която умира един от героите.

Затрогващите разкази на Дикенс спомагат да се промени отношението към страданията на болните и умиращи бедни деца, а неуморната му дейност и благотворителност довеждат до най-големия му принос , свързан с медицината: изграждането на първата педиатрична болница в света, построена в Лондон през 1852 г.

Болницата "The Great Ormond Street Hospital" все още е там, на няколко пресечки от дома на Дикенс, и продължава да приема  малките пациенти.

И нека не забравяме думите на Чарлз Дикенс:

Животът ни се дава при изричното условие, че ще го браним до последната минута.

по BBC