Снимка: Guliver/iStock

Наистина ли вярват, че Земята е плоска?

В онлайн пространството, а и не само, съмишленици се събират, за да оспорят "конспирацията", че Земята е сфера

През 21. век терминът "flat earther" (плоскоземец) се използва, за да опише някой, който е впечатляващо и съвсем умишлено невеж, някой, който не вярва, че две и две е четири и че Земята е кълбо. Буквално. И наистина има група хора, които пламенно вярват, че Земята не е кръгла, че тя всъщност е плоска. Възможно ли е това в сателитната ера, в която живеем? Оказва се, че да. Въпреки, че НАСА отпразнува 50-ия си рожден ден, плоскоземците изживяват своя ренесанс. В половин век, наситен с все по-детайлни изображения от Космоса, за плоскоземците едно се откроява - "Изгревът на Земята" - една от първите снимки на Земята, направена на 24 декември 1968 година от екипажа на Аполо 8. За много хора, тази красива синя сфера, видяна от орбитата на Луната, е визуално обобщение, доказателство за вярването, че Земята е кълбо. Но не за всички. Не малко хора започват да твърдят, че изображението е фалшиво, че е част от световна конспирация на космически агенции, правителства и учени.

Заповядайте в света на плоскоземците

Повечето от вас мислят, че в ерата на космическите изследвания, в ерата, в която сателити заснемат снимки от Космоса на нашата синя и ясно сферична планета, в ерата, в която роботи изпращат информация за почва и вода на Марс – никой не може сериозно все още да вярва, че Земята е плоска.

Снимка: NASA

Грешка

Теорията за плоската Земя все още е валидна. В онлайн пространството, а и не само, съмишленици се събират, за да оспорят "конспирацията", че Земята е сферично тяло. Това течение набира скорост и става все по-популярно. Плоскоземците представят редица доказателства в полза на схващането си, че Земята е плоска.

Обществото е основано през 1956 г. от Самюъл Шентън, в Доувър, Англия. Той е събирал материали, водил е лекции и е създавал публичност за Обществото, така че до неговата смърт през 1971 г. то има над 100 членове. След смъртта му Обществото е оглавено от Чарлз Джонсън. През 2004 г. за нов председател е избран Даниел Шентън.

А защо изобщо са продиктувани съмнения за формата на Земята?

Според поддръжниците на Обществото, Глобалната конспирация е започнала от 50-те години на 20-ти век, като втълпява на човечеството лъжата за сферичността на Земята. Според тях, правителството и НАСА ни лъжат и най-строго пазената тайна в съвременния свят е Плоската Земя.

Основните аргументи, които те използват като доказателство, са, че летенето в Космоса се фалшифицира от правителствата от 50-те години насам. Т.е. всички сателитни снимки на НАСА са фалшиви. Всички изображения, които виждаме, са съставени от композиции от отделно направени снимки, които впоследстие са обработени, така че да пасват едно с друго. Денят и нощта се сменят, защото Слънцето и Луната обикалят в окръжност около центъра на Земята, който се намира на Северния полюс, като в зависимост от стесняването или увеличаването на радиусът на тази окръжност, се сменят и сезоните. Южният полюс представлява огромна ледена стена с височина към 150 – 200 метра, която държи океаните на света и няма нито една експедиция, която наистина да е успяла да го обиколи. И не, това не е сценарий от "Игра на Тронове", а вярване на хора, които са убедени, че Земята е плоска. Според тях единственият начин да се докаже, че Земята е кълбо, е, ако някой изкопае тунел с права линия, който излиза на другия край от земната повърхност. Плавателните и летателните апарати нямат възможност да се придвижват в такава линия, защото навигирайки се по съвременните компаси, които се ориентират благодарение на посоката на стрелката, която винаги сочи на север, няма как да не правят завои, за да спазват траекторията върху предполагаемата кръгла повърхност на Земята. По този начин те винаги ще се въртят в кръг и от това идва и заблудата на капитаните на корабите или самолетите, че те действително са обиколили Земята, докато всъщност просто са направили кръг.

 

Снимка: NASA

"Хората определено са предубедени към плоскоземците", казва Джон Дейвис, теоритик на плоската Земя, живеещ в щата Тенеси. "Много хора използват терминът "flat-earther" като обида, като метафора на сляпа вяра, невежество, признак за нисък интелект. Дейвис е 25-годишен компютърен учен, родом от Канада, за първи път е заинтересован от теорията за плоската Земя след като попада на литература на "Обществото на плоската Земя" преди няколко години. "Тогава осъзнах колко много информация приемаме за чиста монета", заявява той пред BBC. "Ние, хората, изглежда, се задоволяваме, като приемаме безропотно всичко, на което ни учат, независимо колко много то се противопоставя на нашите собствени усещания".

Джеймс Макинтайър от Великобритания е председател на Обществото на плоската Земя,който има малко по-различно схващане от Дейвис. "Земята е, малко или много, диск", твърди той. "Очевидно е, че не е перфектно плоска, вследствие на геоложки явления като хълмове и долини. Тя е с диаметър около 24,900 мили". (бел. ред. 40072.7 километра)

Макинтайър описва себе си като "отгледан с вярването за кръглата Земя в Британската държавна училищна система". Той казва, че реакциите на приятелите и семейството му към новите му вярвания варират от "откровено недоверие до убеждението, че той се шегува".

Но той не се шегува, дори към този момент създава глобална онлайн платформа -информационно хранилище, което да подпомага комуникацията на локалните общества, които да превърнат теорията за плоската Земя в глобално вярване.

За повечето от нас е трудно да приемат, че всичко това не е някаква странна шега на 21. век. В края на краищата, повечето ученици знаят, че корабите могат да изчезнат зад хоризонта, че спътниците обикалят около Земята и че ако вървят само по екватора, ще се върнат на същата точка, от която са тръгнали.

Снимка: NASA

Голямата конспирация

Плоскоземците твърдят, че тяхната вяра, че Земята е плоска няма отражение върху начина, по който живеят всеки ден. Кристин Гарууд, автор на "Плоската Земя: Историята на скандалната идея", не е изненадана от факта, че плоскоземците чисто и просто отписват доказателствата, че нашата планета е сферична.

"Теорията за плоската Земя е теория за една от най-големите конспирации", казва тя. Разбира се, вярващите в плоската Земя мислят, че кацанията на Луната са инсценирани, каквито са и снимките на Земята от Космоса."

Може би едно от най-изненадващите неща в книгата на Гарууд е откровението, че теорията за плоската Земя е сравнително ново явление.

Гарууд казва, че е "историческа заблуда" това, че всеки от древни времена до Средновековието е вярвал, че Земята е плоска, а е имало само разочаровани от тази "луда идея", след като Христофор Колумб успешно плава в Америка без да "падне от ръба на света".

Всъщност, хората са знаели поне от 4 в. пр.н.е., че Земята е кълбо и псевдо-научното убеждение, че всъщност живеем на диск, не се появява до викторианско време.

Теориите за плоската Земя са се появили на преден план през 19 в. в Централна Англия. С възхода и този на научния рационализъм, което, изглеждаше, подкопава библейската власт, някои християнски мислители решиха да започнат атака срещу установената наука.

Самюъл Роуботъм (1816-1884) прие псевдонима "Паралакс" и основа ново училище за "Зететична астрономия". Той обиколи Англия, твърдейки, че Земята е стационарен диск и Слънцето е само на 400 мили (бел. ред. 643.7 км).

"Винаги е добре да зададем въпроса за това "откъде знаем това, което знаем", но е хубаво, също така, да имаме способността да приемаме убедителни доказателства – като снимките на Земята от Космоса."

Естествено, теорията за плоската Земя е научно невъзможна. Плосък обект е невъзможно да бъде тъмен и светъл по едно и също време. Ако вземете един диск и се опитате да направите една и съща страна едновременно гореща и студена, тъмна и светла, ще се уверите, че е невъзможно. Ако се опитате да направите същото върху сфера, това изведнъж вече е възможно.

И ако още вярвате, че хората използват само 10% от мозъка си, може да останете разочаровани, макар на някои да не им личи, хората използват пълния капацитет на мозъка си.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види