Снимки: фондация "Прочети София"

Скритите ни букви са открити

Проект, който съчетава в себе си типография, литература и градска среда

"Скритите букви" е съвременен прочит на българската кирилица - идея, която тръгва от пресечната точка между типография, литература и градска среда, за да очертае нови културни траектории в София, да провокира среща със съвременната българска поезия, да създаде различно преживяване за жителите и гостите на града.

Оригинални пейки с формата на уникалните букви от кирилицата вече живеят сред нас в София. Всяка от тях е свързана със стихотворение от съвременен български поет. В уютни и тихи кътчета на паркове и градини, по мостове и във вътрешни дворове, на неочаквани преходи, тези пейки ще обособят нови места за четене, извън шума и обичайните туристически обиколки.

В рамките на проекта ще се провеждат Литературни разходки, както и дискусии, свързани с литературното картографиране и намесите в градска среда. Ние в Seen видяхме Ч-то скрито на едно от най-знаковите места в София между Дома на киното, Баня Баши и спирката на трамвай 20, там, където шумят чешмите, хората, трамваите. Някои чакат, други търсят. Продължаваме с търсенето на нашите букви-пейки.

Идеята и дизайнът им е на художника Кирил Златков, а проектът добива завършения си вид покрай културната програма на българското председателство на Съвета на ЕС с участието на Тодора Радева и архитекта от WhATA Анета Василева. Буквите – Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю и Я – са избрани, защото нямат аналог в латиницата и гръцката азбука.

На 24 май ви срещаме с Кирил Златков и с Тодора Радева, за да поговорим за значението на празника, за техния проект и за буквите, разбира се.

Как Ви е повлияла българската азбука на вас като художник?

КЗ: Азбуката е един от основните елементи, като въздуха и водата. Тя е неразделим елемент от нашата природна, социална и културна тъкан. Кирилицата има отделни букви за всеки звук от езика ни, това сигурно ни е направило по-директни в общуването. Художникът работи с формата, може би нашата азбука ми е е дала пример за по-пряк път към смисъла.

Вашият проект представя 12 оригинални пейки с формата на буквите от кирилицата, какви други пътища да открием за българските букви към света, както визуално, така и съдържателно?

КЗ: Кирилицата е успяла да се наложи като самостоятелна азбука преди повече от хилядолетие. Тя ще продължи да живее, докато има пишещи и четящи хора, които я използват. Пътят е само един – четене и писане.

Какво най-важно като послание искахте да изведете, докато създавахте буквите-пейки?

КЗ: Ние сме различни. Ако уважаваме собствената си различност, имаме шанс да ценим и различността на другите, и около нас, и по света.

 

Защо все още масово пишем на руска кирилица, а не на българска кирилица? Последните години имаше проекти за популяризиране на българската кирилица, но хората масово още не я разпознават. За нас в Seen това е много важно и двата ни шрифта са с българска кирилица.

КЗ: Единият от шрифтовете с българска кирилица, който използвате, е създаден от чужденци. Това е видимо по специфични детайли, невидими за повечто потребители, но съвсем ясни за подготвените специалисти. Днес може да се каже, че светът уважава българската форма на кирилицата повече отколкото самата България. През последните няколко години се появиха много хубави нови шрифтове, включващи знаци от българската форма на кирилицата, дело на български дизайнери. Това е процес, който дава много оптимизъм. Моментът, в който българската форма на кирилицата ще бъде издигната до официален държавен стандарт е все по-близо.

Какъв празник е 24 май за вас – като писател, като организатор на едни от най-големите литературни събития, и най-вече като читател?

ТР: Благодарна съм – за буквите, за езика, за възможността да изкажем кои сме, да се пресътворяваме отново и отново, да се разбираме, да развиваме критическото си мислене, да се пазим от манипулации и евтини спекулации. Наистина не мога да си представя живота без книги, без всички светове, които създават, умножават и обогатяват значително света около нас, а често са и спасение от него. Работата ми с езика, текстовете, писателите ми носи истинско удовлетворение. Не е лесно да организираш културни събития при всички препъни камъни по пътя, като започнем от трудностите при финансирането и стигнем до често незаинтересованата публика, търсеща далеч по-лесни забавления. Нужни са отдаденост и постоянство, нужна е дългосрочна културна политика и обща стратегия – като започнем от образованието и стигнем до независимите организации и отделните творци. И този празник е хубав повод да си го припомним.

А какъв би трябвало да бъде за всички нас?

ТР: Още от малка за мен 24 май беше най-хубавият празник. Майка ми е учител, винаги на този ден се пременяхме, отивахме на сладкарница, навсякъде имаше цветя, подарявахме си книги. То е вътрешно усещане, някаква радост, която те изпълва. И се надявам това чувство да е всеобщо, да е споделено – от простото Честит празник!, което казваш на съседите, през излизането на улицата и участието в различни събития, до сериозните разговори в какво състояние днес е образованието и културата ни и до инициативи като петицията да подкрепим намаляването на ДДС върху книгите.

Защо решихте да променяте градската среда през нашите букви?

ТР: Защото наистина вярвам, че всичко започва от нашите букви. Именно чрез тях можем да изразяваме мислите, емоциите си – т.е. да градим своята идентичност, своя език. А езикът е нашият дом, както и градът. От години участвам и работя именно за подобни инициативи, които съчетават литуратурата, изкуството и града, и се надявам, че има смисъл в това, че средата формира културата ни, създава вкус и потребност за още повече. Когато Кирил Златков ми разказа своята идея да разпръснем букви из града и хората да ги откриват, и прибавих към нея литературата, и после с целия екип взаимно се вдъхновявахме и въодушевявахме, нямах никакво съмнение, че именно това трябва да бъде първия проект на фондация "Прочети София".

 

Пейките вече са открити, какъв живот им предстои оттук насетне?

ТР: Пейките ще бъдат в София до края на юни, много се надяваме общината да удължи разрешителните и да останат в града ни до края на лятото. Надяваме се хората да ги харесат, да ги обживеят, да споделят снимки, впечатления, истории. И най-вече – да четат – да седнат, да прочетат стихотворението на пейката, да последват QR кода до сайта ни и да видят всички стихотворения на този автор, както и на останалите, да извадят своя книга. Ще бъдем много щастливи, ако тези букви-пейки се превърнат в новите и любими места за четене на софиянци, както и в интересно и вълнуващо преживяване за гостите на града. Планираме да правим Литературни разходки, които следват маршрута на "Скритите букви", като в същото време разказват интересни факти и истории за литературното ни минало, за писателите ни, за начина, по който градът и текстът си взаимодействат. Първата Литературна разходка е днес, на 24 май, от 12 ч., с начална точка Музея за история на София. Ще възкресим спомена за Арменското и Писателското кафене, ще разкажем за убитите софийски книжари, за писателите чужденци, които са били в България, за пътя на нашата азбука. Водещ на тура ще бъде Александър Шпатов от Сдружение за български читални, които създадоха първата Литертурна карта на София. Ще има и разходка на английски език на 12 юни от 18:30 ч. Подготвили сме и други изненади покрай пейките, няма да разкривам какви, именно защото са изненади, но обещавам да бъде незабравимо за хората, които сядат на тях.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види