Източник: trust.org

"Съпруги на боговете" или традицията трокоси в Гана

"Когато бях на 7 години, ме отведоха в Гана и ме накараха насила да стана част от религиозна практика, за която не знаех нищо", казва Бриджит Сосо Перений.

"Отвлякоха ме и ме държаха като робиня в едно място за ритуали на свещениците. Това ограби детството ми", разказва момичето 20 години след освобождаването му.

Бриджит е отведена в чужда страна, за да "плати" за прелюбодейство, извършено от чичо й, без да разбира защо я лишават от най-близките й хора.

"Казаха ми, че трябва да напусна дома си и да отида да живея при чичо. Качиха ме на един мотоциклет, дори шофьора не познавах."

"Мислех си, че силният вятър е причина за сълзите ми, но всъщност плачех, защото се разделях със семейството."

"Шофьорът ме остави на едно непознато място, не разбирах и езика, на който говореха."

От 5 сутринта

Събличат дрехите на Брижит и увиват тялото й с лилаво платно, оставяйки непокрити раменете и ръцете.

"Трябваше да нося тежки съдове с вода на главата си. Спряха да ме наричат и по име", спомня си тя.

Момичето е отведено в нещо подобно на религиозно светилище, ръководено от свещеник, който извършва богослужения.

Обявяват я за "съпруга на боговете" или трокоси, която изкупува престъпление, извършено от роднина.

"Всяка сутрин ставах в 5 часа, за да нося вода, много изтощителна работа за едно дете. А през деня се грижех за животните и зеленчуковата градина. "Не ми позволяваха да си играя, нито да ходя на училище. Бях попаднала в абсолютна изолация", разказва Бриджит.

Осиновяването

През 1997 г. екип на американската програма "60 минути в мрежата на CBS" посещава мястото, където живее Брижит.

"Спомням си, че тогава бях силно развълнувана", спомня си тя за този ден. Един от журналистите ме попита: "Липсват ли ти родителите?" А аз с цялото си сърце и душа отговорих: "Да".

Сега, когато отново вижда филма, младата жена разказва колко самотна, отхвърлена и нещастна се е чувствала. Не е допускала дори какъв ефект може да възпроизведе излъчването на филма. Хората са разтърсени от жестоката съдба на малкото момиче, а Кенет Перений заминава за Гана с помощта на благотворителната международна организация Needs, за да освободи от робство момичето. След тяхната среща решава да го осинови. На практика това се случва след една година. Тогава Бриджит напуска религиозната общност : "Животът ми там не беше живот".

В търсене на семейството

Следващите 13 години Бриджит живее в САЩ. Макар и далеч от кошмарния живот в Гана, тя чувства огромна пустота, която с нищо не може да запълни.

"Още мислех за моето семейството в Того, за родителите си, в сърцето ми, в съзнанието ми, те бяха с мен. Израстването без майка беше опустошително. Това, което ме крепеше през всичките тези години, бяха няколко хубави спомени от моето детство."

Заедно с осиновителя си решава да се върне и да потърси биологичното си семейство.

Благотворителната организация й помага да стигне до нейното село, разположено в много изолиран район.

"Нямах представа какво ще се случи, дори не знаех дали ще ги намеря живи".

Но ето, че съдбата е благосклонна. Срещата е изключително емоционална.

"Не бях виждала майка си от 7-годишна. Имах и по-малък брат, за когото не знаех, че е роден. Този ден за мен беше сбъдната мечта".

Защо?

Брижит посещава няколко пъти селото си, но  няма кураж да зададе въпроса защо са я изпратили в Гана. Най-накрая решава да попита баща си. Прави го с помощта на преводач, защото вече не разбира майчиния си език.

"Чичо ти каза, че иска да му помагаш в домакинството", отговаря баща й.

Въпросният чичо живеел в столицата Ломе. Баща й ходил да я търси там, но никого не намира. "Скитах се по улиците без да се спирам, но не те намерих, върнах се у дома огорчен и измамен от брат си", припомня си той.

В търсене на следи отива при гадател. "Каза ми, че си жива, но не може да разкрие къде се намираш".

Брижит го пита дали е знаел, къде я отвежда чичо й, но той категорично отрича.

"Не искам да обвинявам никого, това не е нито моя вина, нито на майка ти. Ако продължим да задълбаваме в тази насока, неминуемо ще се стигне до конфликт. Случилото се, случило. Вече всичко е зад гърба ни. Щастлив съм, че се върна у дома, но ако искаш да обвиняваш някого, обвини мен."

Лъжата

Бриджит няма такива намерения, просто иска да разбере какво се е случило с нея. И става ясно, че нейните родители са били излъгани.

"Мислили са, че ме пращат да живея при чичо, за да му помагам и да ходя на училище", казва младата жена. "Нямали са намерение да ме пращат в религиозната общност. Това беше голямо облекчение за мен".

За да удовлетворяват боговете

Трокоси все още се практикува  по селата в Гана, Того и Бенин.

В Гана Бриджит се среща със старейшините на  племето еве.

За да отпразнуват нейното пристигане, те пренасят жертвоприношение на своите богове. "Хората  докараха, крави, кози, овце. Колкото по-голям е дарът, толкова по-голяма е надеждата боговете да са благосклонни към нас", казва един от старейшините. Вярват, че ако някой обиди боговете, ще причини големи нещастия. "Болестите в  нашата общност показват, че някой е съгрешил, но като направим жертвоприношения , бедствията спират".

Когато Бриджит ги пита дали се правят човешки жертвоприношения, те отговарят: "Зависи, някои богове искат и хората да се жертват, но не да ги убиват, а да ги откъсват от семейството и племето". Това се пада на трокоси: съпругите на боговете.

Сексуално робство

"Страхът да бъдеш наказан от боговете е причината трокоси да оцелее повече от 300 години", казва Бриджит.

Д-р Робърт Аме и преподобният Уолтър Пимпонг от университета в Гана проучват  трокоси и посегателствата над жените, извършвани в религиозните светилища.

"За да се въведе в действие тази практика, свещеникът трябва да преспи с девицата, която е пристигнала", обяснява Пимпонг. Сексуалното робство е обичайно за религиозните общности и много жени раждат деца от свещеници.

"Аз не бях навлязла в пубертета, затова имах късмета да не преживявам и това", казва Бриджит.

Нещо, от което тя винаги се е интересувала, е как се избира човекът, който да плати за престъплението, извършено от член на рода.

"Племето еве смята, че има право да избере когото си пожелае от семейството, за да служи в светилището, независимо дали това лице е извършило престъпление или не. Заради принципите на колективизъм, към които се придържат, те са убедени че постъпват правилно", изтъкват д-р Аме и преподобният Пимпонг .

5000 жени

Когато Бриджит напуска "затвора" през 1997 г., около 5000 момичета в Гана са били трокоси. Изолирани, без възможност да бъдат деца, да учат: в такова положение са били поставени тези момичета. Когато практиката е обявена за незаконна през 1998 г., много от тях са освободени. Но няма свещеник изправен пред съда.

И практиката продължава да се упражнява. Но за разлика от Бриджит, не всички жертви ще имат втори шанс за живот.

по BBC 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види