Само 11 километра делят първия дом на възрастна палестинска двойка от това, което може да стане за тях последен дом, но те може би никога вече няма да направят това кратко пътуване.

Това е така, защото едното място е палестински град в блокираната Ивица Газа, а другото населено място вече не съществува. Всичко, което е останало от Хирибия, село, където Сабер и Худа Диб през 1940-те години са родени още в колониална Палестина, са две стари арабски сгради в район, който сега е израелският кибуц Зиким.

Сега баба и дядо, тези възрастни хора - живеещи в Шейх Радуан, са били само на шест и осем години, когато са били принудени да напуснат Хирибия и да предприемат кратко, но съдбоносно пътуване на юг към Газа, за да избягат от боевете между израелските и арабските войски, белязали създаването на държавата Израел преди 70 години.

Подобно на две трети от двата милиона палестинци в Газа, те са бежанци, и могат да останат такива до края на живота си.

Но все още споменават селото като свой дом.

"Постоянно сънувам Хирибия, понякога дори наяве. Представям си местата, където прекарвах дните си", казва 78-годишната Худа Диб.

Нейният 76-годишен съпруг, пенсиониран шофьор на такси, е не по-малко въодушевен.

"Хирибия е перлата на севера - лозя, ябълки, грозде, гуава, ферми, които не могат да се опишат", спомня си той.

Архивите сочат, че преди 1945 г. в Хирибия са живели над 2000 души. Имало е също около 60 евреи, които живеели в отделна махала края на селото, казва бащата на 11 деца и добавя, че те идвали в семейното му стопанство, за да си купуват плодове.

Право на завръщане

В момент, когато продължителните протести по границата на Газа в близките дни ще достигнат своята кулминация, връщането към подобни спомени подхранва демонстрациите.

По западния календар на 14 май е 70-ата годишнина от създаването на държавата Израел. На следващия ден палестинците традиционно отбелязват събитията от 1948 г., наречени Ден на катастрофата или Накба, когато стотици хиляди са били прокудени.

Протестната кампания, наречена Големият поход на завръщането, започна на 30 май и съживи отдавнашното искане за право на завръщане на палестинските бежанци по родните им места.

Едно след друго, израелските правителства отхвърлят правото на завръщане, страхувайки се, че страната ще се лиши от еврейското си мнозинство. За младите правото на завръщане е принцип. Но за онези, които си спомнят Палестина преди 1948 г., то е нещо съвсем реално. Семейство Диб, които казват, че имат около 200 внуци, могат да видят отсрещния бряг от крайбрежието на Газа и са посещавали Хирибия след 1948 г., преди Израел да построи ограда, която отрязва Газа от крайбрежния път на север към Ашкелон и Тел Авив.

Първото посещение на Сабер след войната било със сестра му, скоро след пристигането им в Газа, когато предприемат пътуване с магаре, за да съберат реколтата от зеленчуци от старото им стопанство. След години той отишъл там с някои от децата си.

"Взех със себе си жената и момичетата, които искаха да опитат плодовете на кактуса, гроздето и смокините.", казва Диб и добавя: "Не защото ги нямаме в Газа, а защото искаха да вкусят от нашата земя, там, у дома".

Протести по границата

Не всичките им спомени са щастливи. Сабер казва, че е гледал как колони от палестинци минавали през Хирибия, едно от последните места за евакуация на път за Газа и към новия им живот като бежанци.

"Израелски самолет хвърли експлозиви, а ние се криехме в лозята", казва той.

Сега, 70 години по-късно, един от внуците му е ранен в граничните протести.

Той е един от хилядите в палатковите лагери, които изникнаха на границата между Газа и Израел. Повечето протестиращи остават на стотици метри от забранената зона до израелската ограда, но някои приближават границата, за да хвърлят камъни, да търкалят горящи гуми към оградата и да изпращат подпалени хвърчила, за да опожарят израелски земеделски земи.

Десетки палестинци са убити и стотици ранени от израелската армия. Смъртоносният отговор на Израел предизвиква международно осъждане от правозащитни групи.

Израелското правителство твърди, че защитава границите си и, че войските следват уставните правила.

Семейство Диб обаче твърдо подкрепят протестиращите. "Протестите карат израелците да разберат, че има хора, които си искат земята", казва Худа.

Нидал ал Муграби, Ройтерс