Снимка: Jelleke Vanooteghem

“Паузата на Енгелс” – актуална ли е в наши дни?

Противоречието между техническия прогрес и трудовата заетост не е от вчера. Да припомним движението на Luddites - английските тъкачи, които в средата на индустриалната революция през 19. век се обявяват срещу нововъведенията в бранша - чупят механизираните станове, защото смятат, че ще останат без работа. Движението е кръстено на генерал Ned Ludd,  митична фигура, която като Робин Худ живеел в Шеруудската гора.  

Две века по-късно технологиите продължават да бъдат най-важният и обезпокоителен фактор, който засяга пазара на труда.

Икономическото развитие на човечеството спестява все повече работна сила и увеличава производителността. От 1750 г. насам тя нараства средно с 1,1% годишно, т.е. около една трета на поколение. Без съмнение всеки технологичен скок, който спестява работна сила, провокира притеснения относно трудовата заетост.

Двустранен ефект

От икономическа гледна точка новите технологии имат двустранен ефект: заменят и компенсират. По дефиниция тяхното въвеждане съкращава работни места (няма значение дали това е механизираната предачна машина от 1760 г., промишлените роботи от края на ХХ век или онлайн магазините), което означава, че с по-малко труд се произвежда повече. Това е ефектът на заместването: техническият прогрес "унищожава работните места" или казано по друг начин "замества работната сила".

Това обаче стимулира производителността - по-малко работници произвеждат повече, което води до по-високи заплати и повече поръчки за изпълнение. Също така нарастващото търсене създава нови пазари за новите стоки и услуги и съответно нови работни места. Това е компенсационният ефект. Всъщност в дългосрочен план историята на пазара на труда и въвеждането на новите технологии се свързва предимно с компенсационния ефект.

Но ако разгледаме периодите на интензивни технологични промени, случващото се с работните места и съответно със заплащането на труда, ще видим, че процесът на нагаждане не винаги върви гладко.

Паузата на Енгелс

За пример можем да вземем периода от началото до средата на 19. век. Технологичното развитие води до драстично повишаване на производителността, но минава повече от едно поколение преди заплатите да достигнат по-високи стойности.

Историците  в областта на икономиката наричат ​​стагнацията в заплатите "паузата на Енгелс", защото именно той – философът и икономистът Фридрих Енгелс, отбелязва пръв застоя в техния ръст.

Когато с Маркс пишат Комунистическия манифест, Енгелс наблюдава разминаване и, то в продължение на години, между ръста на производителността и ръста на заплатите, т.е. ефектът на заместване превишава този на компенсация. Точно когато Манифестът е публикуван (1848 г.), реалните заплати най-накрая започват да се покачват.

Оттогава до днес всяка нова вълна на технологично обновление намалява или елиминира нуждата от работна ръка за изпълнението на определен обем работа.

Според професорите Ерик Бриньолфсон и Андрю Макафи от Масачузетския технологичен институт, автори на книгата "Втората машинна ера", "днес живеем във времето, когато машините заменят хората в умствените дейности така, както в предходната ера са автоматизирали физическата дейност".

През 20. век индустриализацията създаде достатъчно работни места за бурно нарастващото население в света. Какво са очакванията в дългосрочен план?

Процентът на трудоспособното население в развитите страни намалява и прекомерното глобално предлагане на работна ръка - резултат от появата на китайската икономика на световната сцена сякаш приключва.

Демографският фактор може да окаже натиск върху работната сила, т.е. работните места да изчезват с по-голяма скорост, отколкото да се създават нови. Освен това и свръхнапредващите технологии също намаляват броя на заетите работници.

Взаимодействието на тези две глобални тенденции - демографията и технологията - ще определи доколко работниците ще могат да отстояват заплащането на труда си, както и  националните политики в това отношение. Без съмнение в близко бъдеще правителствата ще се сблъскат със силен насрещен вятър при опитите си да маневрират между заплатите и инфлацията. А навигацията в такива условия ще бъде много трудна.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види