Иракчаните гласуват на 12 май на парламентарни избори, които ще зависят силно от външната политика на Иран и САЩ. На локално ниво обаче избирателите застават зад онези кандидати, които са най-сладкодумни (или са готови да дават най-много пари).

От време на време иракската предизборна кампания прилича на поп концерт. 

Залата в Багдад е потънала в синя мъгла от цигарения дим. Гърми силна музика, докато млади мъже изразяват подкрепата си за сунитските кандидати на сцената. Те скандират имената на своите фаворити, развяват иракското знаме, ръкопляскат и пеят, дори качват един от кандидатите на раменете си. Речи нямаше. 

За иракските избори са важни не толкова подробностите за политиката, колкото лозунгите, личностите и стратегическите съюзи.

Въпреки това наблюдателите допускат възможността вотът да стане "вододел" в иракската политика. 

Тези избори са първите след победата над "Ислямска държава", която беше завладяла големи части от Ирак преди четири години и дори заплашваше Багдад. И което е може би още по-важно, вотът ще реши дали може да бъде постигнато помирение между разнообразните етнически групи в страната (някои от които "Ислямска държава" преследваше, а други се опитваше да приобщи) и страната да бъде стабилизирана.

Каквото и да се случи, сигурно е, че сянката на две сили е надвиснала над изборния процес: САЩ, които свалиха диктатурата на Саддам Хюсеин в началото на века и оттогава се стараят да поддържат влиянието си, и Иран - могъщият шиитски съсед от изток.

Стартовата позиция едва ли би могла да е по-сложна. 

Макар че "Ислямска държава" като цяло е победена, тя не е унищожена. Цели градове в сунитските региони лежат в руини, включително Мосул, главният бастион на "Ислямска държава" в северната част на страната. Стотици хиляди бежанци са струпани в лагери.Страната е разделена между шиитското мнозинство, което държи по-голямата част от властта, и сунитите, които се смятат за репресирани. Независими милиции държат контрола, наред с националната армия и полиция, в части от страната.

В тази ситуация на конфликт установеният политически елит предприема маневри, за да състави следващото правителство. 

Шиитският премиер Хайдер ал Абади, които управлява през последните пет години, създаде собствен изборен алианс - Коалиция на победата. 66-годишният политик ветеран има подкрепата на Запада и може да претендира, че "Ислямска държава" е била победена в неговия мандат, когато премиерският му пост го направи едновременно и главнокомандващ. 

Ситуацията в сигурността значително се подобри, отбелязан бе спад на атаките. Той спечели точки и с твърдата си позиция миналата година, когато кюрдското население се опита едностранно да обяви независимост.

Освен това, Абади има репутацията на човек, който не затръшва врати. Той привлича и сунитски, и шиитски избиратели и поддържа добри отношения със съответните им покровители - Саудитска Арабия, Турция и Иран. Редовите иракчани обикновено го споменават с добро.

"Абади е по-добър от останалите", казва Раад, собственик на малък супермаркет в центъра на Багдад. "Във всеки случай е по-добър от крадеца преди него", продължава той, имайки предвид Нури ал Малики, шиитският политик, който беше премиер осем години до 2014 г. и е смятан от мнозина за един от най-корумпираните политици в страната. 

Отгоре на всичко "Ислямска държава" постигна големи териториални успехи именно при управлението на Малики. Този 67-годишен кандидат принадлежи към същата партия както и Абади, но води кампания начело на конкурентен алианс.

На тези избори иракската непробиваема партийна система е по-разделена от всякога. Това важи особено за шиитските партии. Смята се, че освен листите, водени от Абади и Малики, добри шансове има алианс, воден от Хади Ал-Амири. Той обаче е гледан с подозрение и от сунитите, и от Запада. Амири е най-известният (и с най-лошата слава) от бившите лидери на мощните шиитски милиции, които се радват на здрави връзки с Иран. Ако стане премиер, вероятно Багдад ще следва линията на Техеран по-плътно.

Мнозина се страхуват, че какъвто и да бъде резултатът, нищо няма да се промени. 

Например, Техеран вероятно ще има думата при съставянето на новото правителство. По време на кампанията Иран беше активен зад кулисите, или както казва един кандидат, пожелал да остане анонимен, всички политици са получили пари от Техеран.

Според светския политик Ияд Алауи Ирак е само частично демократичен, предвид чуждата намеса от Иран и САЩ. 

"Тук демокрацията означава подсладени обещания без връзка с политическата реалност", казва той.

Нито пък е настъпила някаква фундаментална промяна в начина, по който се прави политика.
Противниците на Ал Абади го обвиняват, че не е направил нищо, за да промени това положение и че дори не е започнал да решава основните проблеми на страната.

Хумам Хамуди, лидер на Върховния ислямски иракски съвет, влиятелна шиитска политическа партия, го обвинява, че е пропуснал златен шанс "да предприеме истински смели стъпки".

Според Хамуди системата на пропорционално представителство в управлението на Ирак, която води до това, че министерсствата и другите постове се разпределят между различните партии, е източник за масовата корупция.

Достатъчно доказателство за това са случаите на купуване на гласове, които не е трудно да се видят. 

На митинга в Багдад няколко младежи споделиха, че са доволни, че са получили 25 000 иракски динара (около 20 долара), за да дойдат. Когато събитието завърши, един от кандидатите - жена, събра около себе си своите поддръжници. Може и да им беше предложила вдъхновяващи речи, но пък раздаваше банкноти.