Преди 25 години екологичната ситуация в Африка не е била толкова критична, колкото сега. Така например, в началото на 90-те години, Нигерия също става пункт за боклук от други страни, но тогава той е бил транспортиран в специално определен за това пункт.

Днес сметището е нараснало прогресивно по своите размери, както и градското население, така че най-големият град в Африка всъщност се превръща с времето в едно от най-големите депа за боклук в света. Въпросът е не просто екологичен, а етичен, защото училища, болници и офиси са разположени редом с депото за боклуци, повечето от които пристигат от Европа.

През 1992 г. в Лагос живеят около 7 милиона жители, а депото е разположено сравнително далеч от града и до него може да се достигне само с кола. Днес този град има 21 милиона жители, което е повече от населението на Австрия, Швейцария и Дания. Градът до такава степен се е разраснал, че границите му се сливат с депото за боклук, а самото сметище се разширило така, че да стане неразделна част от селището и дори от централната градска част. Така за мнозина депото се превръща в мястото, където отиват на работа, училище или дори за да се лекуват.

Според последните проучвания повечето от боклуците в Нигерия са счупени електрически уреди, една трета от които са стари телевизори, копирни машини и хладилници. Общо в Лагос има повече от 66 000 тона боклук и поне една четвърт е токсична за околната среда и изключително опасна за хората, които са в непосредствен досег с нея.

Бедността излиза не само прекалено евтина, но и прекалено скъпа, защото тя коства неизвестен брой човешки животи. От друга страна е очевидно по-евтино да се изнасят отпадъци в Африка, отколкото да се обработват в родната, цивилизована Европа, особено ако в страната няма подходящи заводи за преработка на боклук. Изследване, проведено в продължение на две години от тази най-замърсена точка в Африка и Университета на Обединените нации, показва, че повечето от боклука, представляващ електротехника, се доставя в контейнери от Европа, докато вносът от Америка е несъизмеримо по-малко - около 7%. Според документите, разбира се, корабите не носят боклук - в придружаващите ги документи се посочва, че в контейнерите има машини, коли или продукти за домакинството. Тези кораби не се проверяват от никого, който заминава от Европа, нито в пристанищния град Лагос.

Най-ужасното нещо в тази ситуация е, че токсичните боклуци не се използват по никакъв начин, а при високата температура на Нигерия замърсяват земята и океана и значително влошават здравето на местното население. Живакът, кадмият, оловото - в нефункциониращото електронно оборудване са едни от най-често срещаните, изключително токсични елементи.

Към днешна дата няма радикално решение на този проблем. В самата Нигерия съществуват няколко завода за преработка на отпадъци, но в най-добрия случай те управляват с 10% постъпващия боклук.  Властите в страната предлагат прехвърляне на част от депото извън съществуващите градове, което може да помогне малко с екологията на страната, но това решение все още е временно.

В същото време вероятно Европа още дълго време ще пази красивото си лице, предпазливо ще трупа история далече от екологичните катастрофи и ще създава култура, която възпява човешките ценности, сред които първото е правото на живот.