Снимка: Hadi Mizban

Жените кандидати на изборите в Ирак на 12 май са поели по труден път

Иракчанките, участващи в надпреварата за парламентарните избори този месец, са непоколебими въпреки многото предизвикателства, с които се сблъскват преди гласуването на 12 май, включително невиждани клеветнически кампании, пълни със сексуални видеоклипове, принудили някои да се оттеглят.

Мнозина разглеждат изборите като възможност да се изтъкнат на преден план свързаните с жените въпроси в това общество, което по традиция е доминирано от мъжете и където за жените все още е трудно да спечелят влиятелни позиции в политиката.

Има тревога, че правата на жените са подкопавани, 15 години след като предвожданото от САЩ нахлуване свали диктатора Саддам Хюсеин с надеждата да донесе демокрация в една страна, която отдавна се олюлява под напора на войни, потисничество и безброй икономически и социални проблеми.

Близо 2600 кандидатки се борят за една четвърт от 329-те места в парламента - квота, определена за жените съгласно конституцията, на тези избори, които са четвъртите от свалянето на Саддам през 2003 г.

Фатин Рашид Хамид - кандидатка от партията "Багдадски съюз", в която доминира сунитското малцинство в страната - казва, че в парламента е щяло да има по-малко жени, ако не е била 25-процентовата квота.

"В Ирак един от най-важните въпроси, свързани с жените, на който трябва спешно да бъде обърнато внимание, е маргинализацията", каза майката на две деца, която е университетски преподавател с докторска степен по биология. "Нашето общество все още позволява мъжете да доминират във всички области и полета."

"Дори тази квота е несправедлива", добави тя. "Половината от успеха на едно общество зависи от жените; затова представителството би трябвало да бъде... поне половината от местата."

Според Програмата на ООН за развитие (ПРООН) жените в Ирак съставляват 57 процента от населението на 37-милионната страна и въпреки че правителството полага усилия да реши въпроса с неравенството между половете, положението на иракчанките постоянно се влошава от 2003 г.

Според ПРООН едно на всеки 10 домакинства в Ирак е оглавявано от вдовица. През последните години иракчанките бяха подложени на още по-голяма икономическа, социална и политическа маргинализация заради десетилетия войни, конфликти, насилие и санкции.

През 50-те години на 20-и век Ирак имаше либерално общество и стана първата арабска страна, назначила жена за министър и приела прогресивни закони за жените и семейството. Положението обаче започна да се влошава през епохата на Саддам и се усложни още повече след 2003 г., главно заради възхода на религиозните институции в страната, но и на войнствеността и екстремизма.

През 2014 г. бойците на групировката "Ислямска държава" хванаха адвокатката по правата на човека Самира Салих ан Нуайми, докато тя беше в дома си със своя съпруг и трите им деца в северния град Мосул. Екстремистите я изтезаваха и после публично я убиха, след като техният самозван религиозен съд постанови, че тя е изоставила исляма.

Тези мъчителни образи може би продължават да преследват жените в Ирак преди изборите, които са първите, след като подкрепяните от САЩ иракски сили разгромиха ИД, обявявайки миналия декември, че войната с групировката "Ислямска държава" е спечелена.

На електрически стълбове и сгради по улиците на Багдад и на други места са разлепени плакати на жени кандидати редом с тези на мъжете.

На някои са изобразени забулени лица, а други показват кандидатки с грим и без традиционната ислямска забрадка, или хиджаб. И едните, и другите предизвикаха остра реакция - много плакати бяха оплескани с кал, обезобразени с нарисувани бради или напълно разкъсани.

За първи път тормозът и клеветническите кампании срещу жени, борещи се за място в парламента, се пренесоха в интернет.

В социалните медии са широко разпространени сексуални видеоклипове, претендиращи, че показват кандидатки в леглото с мъже, както и снимки, за които се твърди, че показват кандидатки, позиращи по бельо или с разголено облекло.

Един такъв клип принуди Интизар Ахмед Джасим, съюзничка на партията "Съюз на победата" на министър-председателя Хайдер ал Абади, да се оттегли от надпреварата. Тя отхвърли видеото като "фалшификация, целяща да я накара да напусне".

В южната иракска провинция Наджаф се проведе племенен арбитраж заради клип, показващ как млад мъж целува плаката на кандидатка от друго племе. Резултатът: той се извини, извинението беше прието, а племето на кандидатката дори отказа обезщетение за обидата.

Разтревожен от невижданото ниво на тормоз, специалният представител на генералния секретар на ООН за Ирак Ян Кубис се срещна миналия месец с няколко кандидатки заради "тревожната ситуация" и "вулгарните прояви" срещу жени, което според него само подкопава демократичния процес.

"Тези, които стоят зад оклеветяването, кибермалтретирането и тормоза, се опитват да ви изплашат", каза им Кубис и добави, че извършителите се "страхуват от образовани, динамични, квалифицирани, смели и непредубедени жени кандидати, които с право претендират за своето пространство и смислена роля в политическия живот на Ирак."

Байда Салим ан Наджар, която беше на срещата, каза, че нападенията "систематично вземат на прицел кандидатки без хиджаб, за да ги съкрушат."

Тя е една от 45-те кандидати от иракското малцинство язиди - етническа група, особено подложена от ИД на ужасяващи нападения. Ан Наджар обвини доминиращите партии в Ирак, че стоят зад тормоза над жени, главно като кампания срещу нови лица.

Багдадската адвокатка превръща в свой приоритет това да засили позициите на язидите, особено на жените язиди, много от които бяха поробени от бойците на ИД в техния самозван халифат. Сунитските екстремисти смятат немюсюлманите за неверници, които заслужават да бъдат убити.

Според Иман ас Сафи, която е кандидат от листата на партията "Мъдрост", клеветническата кампания още повече ще подтикне жените да защитават правата си и да осъществяват своите мечти.

"Жената е половината от обществото и отглежда другата половина", каза тя. "Ще постигнем това, за което се борим."

Али Абдул-Хасан и Синан Салахедин, Асошиейтед прес

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види