Дневник с първите симптоми на Алцхаймер 20 години преди диагнозата

Болестта на Алцхаймер е мозъчно заболяване, което е породено от напълно неизвестни на учените причини. То е с характерни неврологични особености, които са свързани с дегенерация на мозъчните клетки, водеща до деменция, проблеми с паметта и социалния живот. Най-често болестта се среща у хора, след навършване на 65-годишна възраст. Немският лекар Алоис Алцхаймер за първи път описва болестта през 1906 г.

Намирането на лечение за тази болест е едно от основните предизвикателства за медицината. Проблемът, с който се сблъскват учените, е, че болестта започва да влияе на мозъка преди симптомите да са видими.

Патриша Лато, която вече е деветдесетгодишна, страда от Алцхаймер. Нейният дневник доказва, че болестта започва да се проявява две десетилетия преди това.

"Пиша този дневник, защото се опасявам, че може да страдам от Алцхаймер". Така започва дневникът на британката, която след навършване на 60 г. забелязва, че има проблеми с паметта.

12 май 1990 г.

"Сякаш съм попаднала в ничия земя, по-точно на ръба на забравата - не мога да си спомня нищо, по-лошото е, че съзнанието ми вече е замъглено и не мога да пиша".

Болестта на Алцхаймер се развива в няколко фази с характерни прояви, като загубата на паметта е прогресивна. Протичането на заболяването зависи от индивидуалните особености – всеки преминава през определена фаза за различно време. Влияние оказват възрастта, наличието или отсъствието на други болести, нивото на грижите и подкрепата, които болният получава.

Като домашен тест за паметта

Патриша сякаш използва дневника си като тест за паметта си. Записките са изпълнени с дълги стихове и цитати.

"Тази вечер цитирах дума по дума и без колебание Йейтс, Мейсфийлд, Шекспир... но защо ми е толкова трудно да напиша името си?"

На друго място в дневника Патриша споделя: "Имам усещането, че умът ми е пълен с дупки".

Дъщерята на Патриша - Кейт Лато, открива дневника на майка си, докато събира нейните вещи, след постъпването й в дом със специализирани грижи за възрастни хора.

"Явно майка ми е изпитвала истински ужас", казва Кейт. "Да виждаш как светът около теб се смалява и да се страхуваш до такава степен, че дори да не говориш за това".  

След като прочита дневника, Кейт става активен участник в проучване на Британското Алцхаймер общество, наречено Prevent Dementia Study, включващо хора с известен риск от развитие на болестта, като генетично предразположение или фамилна обремененост.

Преживяното от Патриша Лато показва основния проблем, пред който са изправени хората, застрашени от това заболяване. Когато болестта на Алцхаймер е клинично диагностицирана, вече може да е твърде късно да се направи каквото и да било, тъй като вредата, нанесена на мозъка, е необратима.

Ранно откриване на болестта

Екип от осем университета в Обединеното кралство провежда едногодишно изследване, за да открие най-ранните признаци на заболяването, години преди появата на очевидните симптоми, като объркване и загуба на паметта.

Проучването "Deep and Frequent Phenotyping Study" изследва 250 души на възраст между 55 и 80 години, използвайки набор от тестове, вариращи от кръвни и ДНК анализи до високотехнологично мозъчно сканиране и оценка на паметта.

Професор Лин Рочестър от отдела за клинично стареене в Университета на Нюкасъл посочва, че почти незабележими отклонения могат да се окажат ранен знак за болестта на Алцхаймер. При изследванията се използват малки устройства, прикрепени на гърба, които замерват движенията на тялото за период от една седмица. Оказва се, че дори малки изменения в модела на ходене, като промяна в скоростта, равновесието или появата на странни движения, нехарактерни за обичайното стареене, са показателни за по-дълбоки изменения в мозъка, които в крайна сметка водят до деменция. 

Изследването на британските учени ще покаже за кои от участниците в изследването има и за кои няма риск да се разболеят от Алцхаймер. От него ще се получи огромно количество данни, които ще се обработват посредством сложни математически анализи. Те ще определят кои тестове или комбинация от тестове най-добре прогнозират появата на болестта на Алцхаймер.

Това е от огромно значение, защото ранното откриване и ранната лекарска намеса могат да запазят функциите на болния по-дълго време и същевременно да забавят навлизането на болестта в последващ стадий. За съжаление процесът на заболяването все още е необратим. Но освен медикаментите съществуват и ред физически и когнитивни (свързани с паметта) практики, които могат да помогнат за възможно най-бавна поява на симптомите. Освен това ранното диагностициране помага на хората с Алцхаймер и техните семейства да планират бъдещето с оглед болестта:

Да започнат активна работа за максимално забавяне на дегенериращото й въздействие – здравословен начин на живот, ежедневен тренинг на паметта и подходящо физическо натоварване;

Да помислят как да устроят живота си занапред, така че максимално да отговаря на нуждите на болния;

Да се погрижат за финансовите и правни въпроси с оглед бъдещето състояние на болния.

"Ако искате да помогнете на някого, обикнете го. Човек страда, бият го, защото няма кой да го обича. Щом някой го обикне, веднага страданието му изчезва." - Петър Дънов

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види