Образът на Бог определено влияе на нашата сексуалност или поне така смята психологът Анджей Моленда. За първи път за това се заговаря през 50-те – немският гинеколог Еберхард Шетцинг забелязва, че в семейните двойки, ортодоксални християни, се появяват проблеми в половата сфера: импотенция, безразличие към секса и най-важното – чувство за вина заради своите желания. В някои случаи това довело до неспособност да правят секс.

Религията традиционно се опитва да контролира всички аспекти от живота на хората, особено като се концентрира върху секса. Забраната му до брака и контрацепцията, демонизирането на менструацията, списъци с допустими пози и практики – всичко това изповядва християнството, юдаизмът, ислямът, че дори и някои езически култури.

Свещените текстове и тяхната интерпретация

Ограниченията в сексулната сфера се появяват в религията още преди тя да бъде написана. При африканските и австралийски племена съществували забрани в гендерно-сексуалната сфера, при древните семитски племена те също се появили много преди Стария Завет. Първоначално правилата били общоприети за фолклора, а после влезли и в свещените текстове. След това били интерпретирани от богослови, затова забраните в сексуалната сфера понякога се променяли. За разлика от Корана, в който достатъчно ясно се регламентират сексуалните отношения и по-конкретно забраните – сексът извън брак е харам (забрана), аналното проникване – харам, секс по време на менструация – харам, през деня по време на Рамадан – отново е харам.

Юдаизмът също обръща внимание на секса. Не случайно първата заповед в Тората е станала жизнеутвърждаваща "Плодете се и се размножавайте". Но и юдеите имат много забрани и строги правила. И все пак в две от трите авраамически религии, сексът се възприема като норма, ако основните правила са спазени.

Съвсем по друг начин стоят нещата с християнството и отношението към секса. Исус малко се е изказвал по въпроса (макар и да е забранил разводите), а повечето табута и догми водят началото си в текстовете на апостол Павел. Например, забраната върху хомосексуалните взаимоотношения. Строг набор от сексуални табута в християнството се оформят през Средновековието, когато клирът се опитвал изцяло да контролира живота и телата на поклонниците си. Едва през Реформацията напрежението около сексуалността на християните се е разсеяло.

Грях или удоволствие?

В юдаизма и исляма сексът винаги се е възприемал не само като начин за размножаване, но и като законно брачно удоволствие и възможност за съпрузите да се сближат.

Християнството, с изключение на няколко протестантски течения, има по-сурова гледна точка. Възприятието за секса като първороден грях, тоест причина за изгонване на Адам и Ева от рая, се формира в работите на Св. Августин през 4 век.

От времето, когато християнството става официална религия на Римската империя, местните учени и богослови започват активно да изучават основните текстове и предлагат свои собствени трактовки. Много от тях били под влиянието на философите-стоици, които провъзгласявали триумф над тялото и призовавали към аскетски начин на живот. Заради това християнството за много години станало асексуално в сравнение с другите религии.

При християнството бракът се освещава, апостолите около Исус са женени, дори бракът между Мария и Йосиф по Новия Завет е осветен. Но от времената на апостол Павел, въздържанието се превърнало в благо, а разрешението да се прави секс по-скоро било компромис към грешната човешка природа.

Според Стария Завет не жената трябва да изпълнява желанията на мъжа, а обратното – той е длъжен да достави удоволствие на жена си. По този начин неудовлетвореността на жената може да стане легитимна причина за развод. Затова някои изследователи смятат, че юдеите още преди хиляди години разбрали, че женската сексуалност може сериозно да превъзхожда мъжката и е по-сложно устроена.

Всичко се свежда до спермата

Авраамическите религии са главните противници на абортите и контрацептивите. По правилата на римската католическа църква жена, която прекратява бременност, автоматически е отлъчвана от причастие. Така било до 2016-та година, когато римският папа Франциск позволил на всички свещеници да опрощават този "грях" и да върнат жената обратно в лоното на църквата.

Причините за отрицателното отношение на религиите към аборта и контрацептивите са очевидни. Защитеният секс не е репродуктивен и се превръща в чисто удоволствие, което означава грях. В юдаизма  това нарушава основополагащата заповед за необходимостта на народа да се размножава.

Но с времето тези забрани омекват и съвременното християнство позволява презервативите – макар противозачатъчните и спиралите все още да не се приемат. При юдаизма е обратното – той позволява използването на хапчета и спирали. Религиозните евреи не използват презервативи, тъй като това пречи на спермата да попадне във влагалището, което се счита за грях.

В Корана също има забрана за отказ на бременност "Не убивайте децата си, страхувайки се от бедност, все пак Ние ще им осигурим препитание заедно с Вас". По този начин много съвременни богослови смятат, че контрацептивите могат да се използват само, ако е необходимо за здравето на жената, но не бива да служи като инструмент за планиране на семейство. Бедност или проблеми с жилището не оправдават отказ от поредно дете.

"Кучешка поза" и кашерен секс

През Средновековието католическата църква се опитва изцяло да контролира интимния живот на поклонниците си. Така били забранени аналния и орален секс, "кучешката" поза, секс в изправено положение и др. Дори на мъжете се препоръчвало да не гледат в очите на жена си по време на полов акт. Най-препоръчителната поза била "мисионерската" – по този начин се показвало по-привилегированото положение на мъжа в обществото.

Като цяло църквата максимално се опитвала да сведе секса до репродуктивната му функция и да предизвика чувство на срам (заради това сексът е бил позволен само вечер). Но ислямът е бил по-толерантен – в една от свещените книги се споменава, че човекът не е задължен да проявява интимна близост в определени часове. Но пък е категоричен по отношение на аналния секс- възприемал се като нещо неестествено, което може да травмира жената, а също така е бил свързван с хомосексуалността.

Хомосексуалността е сред основните табута в религиозните трактовки на секса, макар че в античността еднополовата любов между мъже се е приемала, даже е била показател за социалния статут на  човека.

Овулацията и влиятелният юдаизъм

В свещените текстове има забрана за секс по време на менструация – както в юдаизма, така и в исляма, защото се смята, че жената през този период е "нечиста". В юдаизма тази забрана действа и 7 дни след като цикълът приключи. В Тората се извежда причината, че жената не бива да омръзва на мъжа, но според много изследователи, тази забрана води до активен секс по време на овулация и предотвратява календарния метод на контрацепция.

Но защо менструацията се смята за нечиста? Причината за това е не толкова заради секса, а заради ритуалите. В съвременното православие, например, жените не се допускат да участват в тайнството по време на менструация, защото в храма е забранено да се внася кръв.

Сексуалните ограничения се налагат и по време на пост и бременност.