Спикийзи не е просто наименование на нелегално заведение - това е цяла култура, която години наред е процъфтявала, благодарение на един от най-нелепите закони в историята.

През 1920 г. Конгресът на САЩ прокарва поправка в конституцията, с която производството, транспортирането и продажбата на алкохол са обявени извън закона. Този акт действително намалява употребата на алкохол в страната в годините до Втората световна война. Но по-дълготрайният ефект е, че милиони долари се стичат в джобовете на мафията и правят босовете й по-могъщи от всякога. А покрай организираната престъпност се развива и една по-битова такава, която остава също толкова неуловима за закона.

Веднага след влизането на закона в сила мазета, гаражи и пристройки набързо се приспособяват. Тези импровизирани барове печелят луди пари от високата цена на алкохола, както и от факта, че не плащат данъци върху печалбата си. Всички знаят, че ги има, но за тях се говори тихо. Speak easy.

Изразите "магазин, за който се говори тихо" и "контрабандистка къща" навлизат в английския още в началото на 19. век, а първият път, когато такива места са наречени "спикийзи", е на страниците на австралийския вестник Sydney Herald през 1837 г. Поради това, че открай време има хора, които продават нелицензиран алкохол, думата "спикийзи" остава в английския със значението на място, където нелегално се продава пиене.

Думата навлиза в езика на американския континент във втората половина от 19. век, като популяризирането на термина е приписван на местна почва на съдържателката на спикийзи в Питсбърг - Кейт Хестър, която е казвала на шумните си клиенти да говорят по-тихо, за да не дойде полиция. Поради различните възможности на собствениците има различни видове спикийзи. Тези с най-нисък профил са известни като "сляпо прасе", заради хитроумния начин, по който американците надлъгват закона по време на Сухия режим. Най-често схемата е следната - съдържателят на заведението иска вход от клиентите, за да им покаже някое екзотично животно - много често гренландско прасе. Клиентите наистина виждат прасето, но междувременно съдържателят им сервира алкохол като "комплимент" от заведението и по този начин заобикаля закона, защото клиентите не си купуват алкохол, но го получават. А от прасетата идва и наименованието на такъв тип барове – "сляпо прасе".

Друг много странен тип спикийзи бар от по-долнопробен вид е така нареченият "сляп тигър". Посетителят влиза в помещението и дърпа едно чекмедже в стената, пуска парите вътре и затваря чекмеджето, като извиква какъв алкохол иска. След това той си получава пиенето през чекмеджето, но никога не вижда човека, който му го продава. "Сляп тигър" и "Сляпо прасе" също така са названия на определен тип резлив алкохол, продаван по тези места, който силно казано става за пиене.

Заради това на съдържателите на спикийзи заведения се налага да изобретяват коктейли, с които да замаскират ужасния вкус на продуктите си. Измамите с некачествен алкохол също са често срещани, а най-качественото и най-скъпо пиене идва в САЩ под формата на ром от Карибите.

В началото спикийзи баровете са много малки и собствениците им наистина се опитват да държат шума вътре под контрол. Впоследствие обаче заведенията започват да печелят огромни суми, част от които отиват за големи подкупи на полицаи, съдии и журналисти. Това помага баровете да стават все по-големи, все по-шумни и все по-привлекталени под носа на закона. В своята цялост Сухият режим е грандиозен провал – между 1920-1933 г. милиони хора се занимават да продават алкохол на други милиони хора. Полицейските рейдове не спират, но не дават резултат – на мястото на всяко затворено спикийзи заведение се появяват три нови. Приходите са такива, че само в Ню Йорк в края на Сухия режим има над 32 хил. спикийзи заведения и това прави цялата анти-политика по въпроса да изглежда смешна. Получават се и странни ситуации като тази, в която полицията нахлува в един от най-популярните нелегални барове в Бостън и сред заловените вътре са кметът, член на Конгреса от друг щат и местният шериф.

Спикийзи баровете лека-полека се превръщат в култура, а сенчестият им характер само спомага за увеличаване на популярността и приходите. С времето някои от заведенията не просто се разрастват, ами придобиват митична слава. Едно от тях е "Клуб 21" в Ню Йорк, който продължава да съществува в 21. век като супер луксозно заведение.

"Клуб 21" е само един от баровете на братовчедите Чарли Бърн и Джак Криндлър, но е най-известният сред тях. Това явно място за употреба на алкохол обаче остава извън радара на данъчните. За да се избегнат проблеми с тях, барът постоянно сменя името си, защото по това време данъчната служба проверява заведенията по название, а не по адрес.

Под каквото и да било име "Клуб 21" е достатъчно известно и печелившо място, за да си осигури дори по-добра защита срещу неприятности. На вратата винаги има човек - през повечето време това е Джими Кослъв, който следи през шпионката за гангстери, данъчни или полицаи. Тази предпазна мярка пази бара дълго време, но една статия в местен вестник праща ченгетата пред вратата. Статията е от журналиста Уолтър Уинчъл, на когото е бил забранен достъп до клуба.

След случая Бърн и Криндлър решават да инвестират в още по-добра защита срещу подобни удари. Новата технология включва фалшиво стълбище, което крие 2 хил. каси френско вино. Освен това в случай на опасност специален механизъм позволява рафтовете с бутилки да бъдат спускани в една шахта в пода. Междувременно собствениците сключват сделка със съседите, за да ползват тяхното мазе, където да бъде складиран още алкохол. Впоследствие Бърн и Криндлър купуват имота на съседите, както и този до него.

"Клуб 21" е просто един от най-известните примери за спикийзи заведение. Той е част от една вълна, която променя американската култура в множество аспекти. В началото баровете не искат да вдигат шум около себе си, но когато започват да изкарват достатъчно за подкупи, те се превръщат в атрактивен център на нощния живот, като джаз музиката на живо става неизменна част от спикийзи културата.

Спикийзи баровете са и първото място, където бели и черни американци се събират на едно място, защото по онова време страната все още е силно сегрегирана. Освен това тези заведения са първото място, където жените могат да пият заедно с мъжете. Напълно в разрез с епохата, сред най-известните съдържатели на спикийзи барове има много жени като Тексас Гинан, Хелън Морган и Бел Ливингстън.

Спикийзи баровете изчезват в началото на 30-те години с края на Сухия режим, чиито рожби са. Днес спикийзи се наричат малки, скрити барове в големите градове. Те са трудни за откриване и доста често нямат никакъв обозначителен надпис или табела. Все едно още ги преследват.