Знаете ли, че с някои малки изключения, в света има само две думи за "чай"? Едната е "té" на испански ("tea"на английски и "tee" на африкаанс). Другите са вариации на "cha" или "chay" на инди. И двете форми идват от Китай. За това как са се разпространявали, ясно илюстрира какво представлява глобализацията, години преди да се наложи този термин. Най-интересното е, че думите, които са близки по звучене до "cha", са се разпространявали по суша по "Пътя на коприната", а другите, които звучат като "tea",са се разпространявали по вода от холандски търговци, които търгували с Азия.

Терминът "cha" (茶) e сино-тибетски и се среща в много разновидности на китайския. Началото си води от Китай, после минава през централна Азия и стига до персийския "chay". Това несъмнено се дължи на "Пътя на коприната", по който чаят е бил търгуван още преди 2000 години. Тази форма се разпространява извън пределите на Персия, става "chay" на урду, "shay" на арабски и "чай" на руски - дори достига на юг от Сахара. Японският и корейски термин за чай също за базирани на китайското "cha", макар че тези езици са приели думата още преди разпространението й на запад.  

Но това не се отнася за формата "tea". Китайският йероглиф за чай 茶 макар да се изписва еднакво, се е произнасял по различен начин. Например в днешния мандарин думата е "chá", но в друга вариация на китайския, който се говори в крайбрежната провинция Фуджиян, йероглифът се изговаря като "te", което е и основната дума за чай.

Крайбрежната форма "te" се разпространява в Европа от холандските търговци, които търгували между Азия и Европа през 17. век – основните им пристанища били във Фуджиян и Тайван. Така днес във Франция чаят се нарича "thé", в Германия "tee" и в Англия "tea".

Има обаче няколко езика, които си имат собствено название за думата "чай" и основната причина за това е, че растението расте там. Затова те са намерили свой собствен начин, с който да го наричат. В Бирма, например, чаените листа се наричат "lakphak".

Картата демонстрира две различни епохи на глобализацията в действие: първият е в старото хилядолетие, когато са се разпространявали стоки и идеи на запад от древен Китай, а вторият - 400-годишното влияние на азиатската култура върху европейските мореплаватели от епохата на експедициите.

Изводът от всичко казано дотук е, че знаем дума, която се използва почти на всяко кътче по света.