Когато преди около 125 000 години първите съвременни хора напускат Африка и се разпръскват по света, планетата е обитавана от бозайници с огромни размери - гигантски ленивци в Южна Америка, вълнести носорози в Европа и Северна Азия, саблезъби тигри в Северна Америка, вълнести мамути в Евразия. С появата на човека гигантите от късния плейстоцен бързо изчезват. Размерите на оцелелите стават два до три пъти по-малки в сравнение с тези на изчезналите бозайници. Ако човешката дейност, довела до изчезването на древните гиганти продължи, както се очаква, само след няколко столетия най-едрите сухоземни бозайници на Земята ще бъдат кравите.

Анализирайки фосилни данни, авторите на изследването от университета на Ню Мексико са установили, че "свиването" на размерите на гигантите от плейстоцена съвпада с географското разпространение на ранните хора по света.

"Обръщайки поглед назад до времето преди 65 милиона години, когато динозаврите изчезват и се появяват едри бозайници, големият размер е също толкова успешен за оцеляването на видовете, колкото и малкият. Всичко това се променя с появата на човека", казва ръководителката на изследователския екип Фелиса Смит.

Специалистите са установили, че с пристигането на хората на дадено място процентът на изчезване на едри бозайници се увеличава. Хората не само избиват древните гиганти за храна на принципа "по-голямото животно означава по-голямо ядене", но и се конкурират с тях за плячка и унищожават хабитатите им.

Ако тенденцията се запази, както се очаква, само след няколко столетия най-големите сухоземни бозайници на планетата ще бъдат кравите, тъй като голяма част от съвременните гиганти - слонове, жирафи, хипопотами, вече са изправени пред заплахата да изчезнат в резултат на човешката дейност и т.нар трофеен лов, отбелязват учените.

Новото изследване противоречи на масово разпространеното схващане, че изчезването на много видове се дължи на климатичните промени.