Снимка: Toby Melville

Лесните пари от количественото облекчаване направиха живота по-тежък за някои

Жан-Мишел Пол, агенция Блумбърг, 10 април 2018 година, САЩ

Ново изследване на Bank of England показва как количественото облекчаване (КО), макар и необходимо, е увеличило някои неравенства.

Bank of England (BoE) често трябваше да опровергава обвиненията, че годините на лесни пари са увеличили неравенствата. Тя публикува неотдавна изследване, което обаче стигна точно до противоположния извод: деветте години на купуване на активи, които наляха 375 милиарда британски лири (527 милиарда долара) в колебливата световна икономика, в крайна сметка не са увеличили тази пропаст: "Каквото и маргинално влияние да е оказал извънредният период на стимулираща парична политика върху неравенството, той не е свързан с цялостно повишаване на общите показатели на неравенството."

И така BoE всъщност казва, че ако измерите различните ефекти от периода на количествено облекчаване на централните банки основно между 2008 и 2014 г. върху различните групи, паричната политика е имала пренебрежимо влияние върху нетното богатство. Проблемът е, че ако разглеждате последиците като цяло, пропускате истинската история за въздействието на КО.

Британската централна банка прави преглед на последиците от паричната политика върху домакинствата, разделени по доходи и възраст, и тези ефекти варират в широки граници. Разликите между отделните групи са важни, не само защото те обясняват защо КО не успя да предизвика инфлация, но и защото подчертават приноса на КО за по-поляризираната политическа среда, на която ставаме свидетели сега.

Например, доходите на младите хора бяха подкрепени непропорционално много от КО, докато лихвените проценти върху спестяванията на по-възрастните изпаднаха в застой. Може да се каже, че ефектите грубо се балансират. Но, както показват данните, по-възрастните домакинства регистрираха по-голямо повишаване на нетното богатство, по-специално тъй като КО подкрепи устойчиво цените на жилищата. Младите хора може да са запазили работните си места, но цените на жилищата станаха непосилни за тях, създавайки това, което сега във Великобритания наричат "поколението наем". С други думи не само че най-бедните извлякоха много по-малка полза, но и мечтите на най-младите за утвърждаване в обществото станаха още по-трудни за постигане.

Това обяснява защо целевото равнище на инфлацията не работи при тези обстоятелства. По-богатите хора имат слаба склонност да потребяват и по-голяма да спестяват, отколкото най-бедните. Онези, които разполагат със средства, извлякоха предимство от ниските лихви по кредитите и вложиха всички дивиденти от КО във финансови активи или недвижимо имущество.

При условие че по-голямата част от парите, създадени от КО, се озоваха у най-богатите, те ги инвестираха обратно, вместо да консумират с тях - нещо, което предизвика инфлация на активите, а не потребителска инфлация. Тъй като цените на активите не влизат в сметката при изчисляването на инфлацията от BoE, КО бе продължено след кризата с погрешната надежда, че ще доведе до инфлация на потребителските цени. Вместо това то изостри още повече неравенствата и насърчи рискованото взимане на прекалено големи кредити.

Увеличаващото се неравенство между тези, които могат, и онези, които не могат да си позволят да притежават собствено жилище, има и политически последици. Вярата в социалната мобилност намаля до нова най-ниска точка във Великобритания, като близо 75% от британците съобщават, че за тях е горе-долу или много трудно да променят материалното си положение. На мнозина британци им се струва, че богатството на богатите се е увеличило по магичен начин през последните години.

Както изборният анализатор Мат Сингх отбеляза неотдавна пред Bloomberg View, притежаването на жилище се е оказал решаващият фактор на изборите през 2017 година, на които управляващата Консервативна партия загуби мнозинството си в парламента. КО разшири пропастта между собствениците и наемателите и влиянието бе почувствано на изборите.

Това увеличаване на неравенствата не бе преднамерена цел на централните банки; нито пък те имаха кой знае какъв избор дали да започнат КО, предвид финансовата криза. Изследването на BoE прави едно условно твърдение: че ако централните банки не са се били задействали, положението е щяло да бъде много по-лошо за всички тези групи. Ако неравенството бъде намалено, защото всички домакинства са станали по-бедни, това също не е добър резултат. Все пак е важно обаче да бъдат признати ефектите от КО, отчасти с цел бъдещите решения да бъдат информирани.

Ако BoE продължи да разчита на КО, за да постигне инфлационната си цел, това ще подкрепи още повече инфлацията на активите, а не на потребителските цени, като изкуствено ще направи богатите още по-богати и ще породи системен риск, насърчавайки взимането на прекалено големи кредити. Прекратяването на КО обаче също носи рискове, по-специално предвид несигурността във връзка със задаващото се излизане на Великобритания от Европейския съюз. Далеч по-добре би било за правителството да намери начин да сложи ръка на голямото количество национален дълг, придобито от централната банка, и да използва приходите, за да инвертира в образованието, инфраструктурата и други сфери с цел намаляване на неравенството.

Решението не е да бъдат открити по-розови начини за изтълкуване на данните. КО може и да беше необходимо, но то и предизвика огромни деформации. Докладът на BoE ни помага да разберем точно как.  

*б. изд.: Тази статия не отразява непременно мнението на редакцията на агенция Блумбърг и нейните собственици.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види