Едно от най-големите и несравними с друго предизвикателства е това да си родител. И по същия онзи начин, по който обществото оказва натиск върху жената да прегърне ролята си на майка и домакиня, се осъществява и натискът по какви правила да се случва това. Сякаш в момента, в който видиш две черти, целият свят се чувства длъжен да упражнява пряк контрол върху всяка твоя стъпка и да й дава оценка, обичайно укорителна. Конфликтите на тема "правилно и грешно" при отглеждането на деца са безчет, а форумите за млади майки са се превърнали в минно поле. Стрелят се обвинения, иронични подмятания и реплики, които наподобяват престрелка между вражески лагери в разгара на война.

Правилно и грешно

Всяко начало е трудно, а стремежът към перфектност на бъдещите майки влиза в челен сблъсък с хилядите теории за детско развитие, хранене и възпитание. Темите, касаещи здравето на децата, са задръстени от вариации на "правилно и грешно", като се започне от на пръв поглед елементарни неща, като въпроса дали да даваме вода на бебе, през захранването с твърда храна, до оглавяващия класацията въпрос за кърменето и вариациите му – употреба на адаптирано мляко, кърмене на обществени места и кърмене до 3-годишна възраст. Ваксини. Всички тези объркващи теории водят със себе си куп извъртяни встрани погледи, цъкане с език и оценки за качествата и отдадеността на всяка майка, която не кърми детето си или си е позволила да го направи на обществено място.

Обвинителите

Самообвиненията, които една майка е склонна да изпитва, са всъщност дълбан с години, исторически-психологически процес, който стартира като "обвинения към майката". Кой е виновен? Разбира се, Фройд – с декларирането на доминантната роля не просто в отглеждането на детето, но и в неговото развитие – физическо и ментално. Ева Лойд, лектор от Универститета Бристол, обяснява, че обвинителното отношение към майката по отношение на всичко, касаещо нейното дете, се е превърнало в "световно забавление още в началото на 20. век", когато психолозите заели страната на Фройд и потвърдили официално неговата теория. Постепенно се налага като модел на поведение и естествена реакция от страна на майките те да застават в позиция на самообвинение под влияние на обществения натиск на обвинителите. А те, те са навсякъде. Гледат, коментират, сипят обвинения. И обикновено са себеподобни. В популярен български форум за майки могат да бъдат открити редица кардинално заявени обвинения по адрес на други участници във форума по отношение методите им на отглеждане, а темите със заглавие "Лоша майка ли съм, ако…" могат да се превърнат в цяла психотрилър поредица.

Самообвиняващите се

"Лоша майка ли съм? Сигурно съм лоша майка." Защото две години престой вкъщи между печката, прахосмукачката и повивалника могат да бъдат съкрушителни за всеки. Защото човек понякога иска нещо повече от разговори за това кой колко мляко е изпил днес, колко минути е спал и колко пъти е напълнил памперса. Защото е нормално понякога да ти кипне и да повишиш тон. Никой не стимулира възпитанието с крясъци. Но никоя майка не е лоша, защото й е паднало пердето и е повишила тон на детето си. Никоя майка не е лоша, защото е оставила къщата си мръсна и разхвърляна, за да прекара ден с детето си в парка. Никоя майка не би трябвало да бъде обвинявана за това, че невинаги има финансовата възможност да задоволи желанието на детето си да се сдобие със скъпа играчка. Не си лоша майка, ако дадеш на детето си да гледа анимационно филмче, докато се усамотиш и тихо си поплачеш в банята, просто защото имаш нужда да изпуснеш напрежението.

Не всичко подлежи на нашия контрол

Децата грешат. Опитват нови неща и предизвикват света около себе си, за да опипат границите на възможното с невъзможното. Експериментират и откриват. Това създава предпоставки за грешки. Всяко дете може да падне и да се нарани. Да бръкне в тубичката с крема и да го размаже по стената. Ако това ви сполети, не сте лоша майка. Грешките се случват. Представители на Американската асоциация по психология твърдят, че преминаването от крайност в крайност като метод на отглеждане и възпитание в подобни проблемни моменти, може да доведе до неприятни ефекти, както върху майката, така и върху детето. От една страна – в стремежа си да приучим децата към самостоятелност, сме склонни често да ги игнорираме, което се отразява зле на тяхното самочувствие и способност за самоизява. От друга страна, ролята на майка-закрилница ги прави нерешителни и вероятността да пораснат несигурни възрастни без самочувствие може да се отрази до голяма степен на живота им в зряла възраст.

Не можем винаги да сме там за тях

Преди години ми се струваше свръхбезотговорно да родиш дете и да не го отгледаш без чужда помощ. Сега, след като опитах, обратното ми се струва пълна лудост. След две години у дома установих, че детето ми вече не ме харесва. Изнервяше го еднообразието – едни и същи игри, песничкии приказки. Детето има нужда от разнообразие, контакти и повече опит. А работещата майка има възможността да се развива, да изкарва пари и да бъде пълноценна като жена – също толкова, колкото и майка.

Личен опит

Веднъж с ужас открих, че детето ми някак се добрало до праха за пране и си е хапнало една вкусна тлъста пенеста бучка от него. За части от секундата импулсът да потърся личната лекарка на детето се сблъска със страха от реакцията й "ами ако каже, че съм безотговорна майка?" С облекчение открих, че след като съобщих в слушалката какво се е случило, гласът от другата страна на телефона избухна в смях и ме успокои. "Няма от какво да се притеснявате, чувала съм и по-лошо."

Няма перфектни майки

Самият факт, че сте способни да си зададете въпроса "Лоша майка ли съм?" означава, че не сте. Замисляте се, грижа ви е. Всяка майка може да бъде и лоша, и добра. Всяка майка може да бъде и строга, и мила. Всяка може да обича. Колкото са различните хора по света, толкова различни майки има. И тайната в майчинството, както във всяко друго нещо на света, е балансът. Балансът между това да обгрижваме и да даваме свобода, да бъдем възпитатели и приятели, да обичаме и да бъдем справедливи.