Назад в годините, преди познатите ни днес детски филмчета, изкуството на анимацията е било познато под необичайна за днешния технологичен свят форма. Той се нарича "zoetrope" и представлява въртящ се цилиндър с изображения във вътрешната си част, които привидно се движат при завъртане на барабана. Това е анимация във физическа форма.
Зоотропът създава илюзия за движение посредством въртенето си. Наименованието му произхожда от гръцките думи zoe - "живот" и tropos - "завъртане" и буквално може да се преведе като "колелото на живота".
История
Счита се, че зоотропът има себеподобен предшественик отпреди 5000 години в Иран, който представлявал декорирана със серия от изображения купа, като обикновено сюжетът представлявал животно в естествената си среда – например коза, която скача на фона на дървета и храсти. Изображенията са последователни и равномерно разпределени по вътрешната повърхност на купата, но за да се случи "магията", именно чрез която привидно картинките се движат, тя трябва да бъде завъртяна с голяма скорост.
Според китайски исторически текст от 4. век, китайският занаятчия от 20. в., Дин Хуан, създава лампа с кръгова лента с изображения на птици и животни, които се движат "съвсем естествено", когато топлината от лампата кара лентата да се задвижи.
Във времето
С течение на годините изобретението се развива, като се появяват дори 3D зоотропи. Един от тях е апаратът на Етиен-Джулс Мари, който през 1887 г. използвал огромен цилиндър, с помощта на който да анимира движение на обемни фигури на чайки, пресъздавайки усещане за движение, наподобяващо полет.
Години по-късно Pixar създават зоотроп на тема тогавашния си анимационен хит "Играта на играчките". Той предлага 360-градусова визия на повтарящи се образи от филма. Оригинално изработеният зоотроп и до днес обикаля по света, за да бъде видян. Досега е бил представен в Лондон, Мелбърн, Сеул, Единбург, Хелзинки, Монтерей, Тайпе, Тайван, Шанхай, Хамбург и Амстердам.
Огромни зоотропи
В Кристал Палас в Лондон от края на 1867 г. до пролетта на 1868 г. е инсталиран огромен зоотроп, наречен "Great Zoetrope" с "фигури от живота", завъртани от газов двигател, а през 2008 г. Artem Limited, британска компания за визуални ефекти, построи 10-метров зотроп за Sony, наречена BRAVIA-drome, за да популяризира технологията на Sony за интерполация на движението. Той съдържа 64 снимки на бразилския футболист Кака. Инсталацията е обявена за най-големия зоотроп в света и включена с това звание в Рекордите на Гинес.
Съвременен майстор на зоотропа
В наши дни Ерик Дайър преоткрива изкуството на въртящото се колело. В миналото си той се е занимавал главно с продуциране на анимации. Докато на пътуване до Дания със своето семейство не заснема със своята камера куп картини от обграждащата го среда. Всеки ден той се качвал на колелото си, возейки своята дъщеря, и записвал с камерата си часове сменящи се картини. Решава да придаде на видеото физическа форма, като принтира част от заснетото на дълги ленти. Дългите хартиени ленти след това помества в зоотроп.
И споменът заживява пред очите му. "Реших да създам свой зоотроп, заменяйки тънките прорези, през които човек може да гледа анимацията, с видеокамера и беше много вълнуващо за мен, когато осъзнах, че мога да създам физически обекти и да ги заснема във филм." И го прави. Ерик нарича зоотропа "въртяща се играчка" или "въртяща се скулптура", тъй като самият той отпечатва реални образи от живота и заобикалящия го свят и създава от тях нов, безспирно въртящ се движещ се и цветен свят. По този начин артистът размива границите между изобразителното и кино изкуството и скулптурата. Неговите произведения стават обекти на изложби, филмови продукции, а в същото време притежават очарованието на скулптури и арт инсталации. В голямата си част, те предлагат на своите зрители възможност за интеракция, тъй като много от тях могат да бъдат завъртани механично от човешка ръка на принципа на латерната.
Филмът Copenhagen Cycles пресъздава именно моментите, на които самият Eric Dyer осъзнава кръговрата на заобикалящата го среда, докато кара колело по улиците на Дания и решава и претвори в нова физическа форма кратките мигове на красивите движения в живота на Копенхаген – "гребците по каналите, цветовете, които експлодират през пролетта, свободно реещите се градски велосипеди, любовта, текстурата, здравословната кухня…"
