Когато времето пише историята
Японските камиказдета
Освен пилоти-самоубийци от Втората световна война, така са наречени и мощните мусони в Тихия океан, които удрят японските брегове през 13. век. И те го правят в подходящия момент.
По това време господар на по-голямата част от Азия е монголският хан Кублай, внук на Чингиз Хан. Кублай е последният хан на монголската империя и успява да разшири значително владенията й, като завладява Китай и основава династията Юен. След това ханът обръща поглед към Япония.
През 1274 г. Кублай хан изпраща към острова огромна за времето си военна сила. Неговите 40 хил. войници и 900 бойни кораба имат всички шансове да победят по-малобройната японска войска в битката на остров Кишу. Армията на Кублай хан обаче не е разгромен от самураите, а от мощен тайфун, която разхвърля войници и кораби във всички посоки.
Кублай хан прави втори опит да завладее Япония през 1281 г., когато изпраща 140 хил. войници и 4400 бойни кораба. Нов тайфун обаче размазва и тази армия на Кублай, а корабите му праща на дъното. Ханът обаче е упорит и иска да се пробва трети път, но умира преждевременно, а империята му се разпада.
Американската мъгла
По време на американската Война за независимост англичаните имат значително предимство пред колониалните милиции и доброволци. Британските войници са много опитни, добре въоръжени и снабдени, което не може да се каже за хората на Вашингтон.
През 1776 г. 40-хилядна имперска армия напредва към Ню Йорк, а генерал Вашингтон трябва да я спре със своята войска от 19 хил. неопитни войници.
Вашингтон разполага войниците си на островите Манхатан и Лонг Айлънд, но англичаните бързо намират начин да се промъкант покрай американските защитни линии. Неочакваното движение на имперската армия заплашва цялата американска революция, защото Вашингтон не е готов за такова развитие.
Единственият изход е неговите войници да се спасят с бягство през нощта, което е трудна задача, когато става въпрос за почти 20 хил. души. В този момент майката природа се намесва решително и позволява на американците да се измъкнат незабелязано в спусналата се гъста мъгла. Впоследствие те побеждават във войната, а Джордж Вашингтон става първият президент на САЩ.
Френската революция
В края на 18. век Франция настръхва срещу абсолютната монархия на своя крал Луи XVI. Неуспешни войни, загуба на колонии и некадърна икономическа политика идват като последната капка за народа след продължила години наред криза с храната. Заради лошо време и продължителни засушавания, реколтата е недостатъчна да изхрани всички, зимите пък са продължителни и студени, а изригването на вулкан в Исландия през 1783 г. предизвиква климатични аномалии, които довеждат до криза на пазара за храна, където цените се вдигат драстично. На всичко отгоре серия от градушки унищожават реколтата през 1788 г. и с това почвата за революцията на следващата година е напълно подготвена.
Руската зима
Природата толкова често е помагала на руснаците в ключови моменти от историята, че климатичният щит над тяхната държава вече е пословичен. Първият с разсипана от студ армия е шведският крал Карл XII, който напада Русия през 1708-1709 и войската му попада в безкрайните, изтощителни клещите на една от най-студените зими в историята на Европа. Загубите са тежки, но урокът не е научен.
Вторият опит да бъде научен е дело на самия Наполеон през 1812 г. Френската армия наброява над 600 хил. души от цяла Европа, като това е най-голямата войска, събирана в историята до този момент. Числеността е и най-голямото й предимство, заради което руснаците отстъпват, като изгарят градовете и посевите след себе си. Именно това унищожение е първият пирон в ковчега на кампанията, защото толкова голяма аримя не може да се издържа, без да черпи от ресурсите на място.
Когато Наполеон влиза в опожарената Москва, той очаква че руснаците ще искат примирие. Това не се случва и обезсърчената френска армия започва да се изтегля обратно. Завръщането й е прочуто, заради тежките условия, студа и мизерията, които убиват повече френски войници дори от руснаците. По домовете си се завръщат около 100 хил.души от могъщата армия на Наполеон, а загубата на пълководеца от студената руска зима е началото на неговия край.
Най-известният и най-пресният пример за сблъсък между руското време и опасен окупатор е Втората световна война, разбира се. През 1941 г. армията на Хитлер нахлува в Съветския съюз, разчитайки на техническото си преимущество. Германците имат всички шансове за успех, освен онези, които не могат да бъдат пресметнати. Ужасната, ледена зима в Русия и упоритата съпротива на руснаците сломяват духа на Вермахта в студ, глад и постоянни атаки, дори от цивилното население.
Бурите на Дюнкерк
В началото на Втората световна война английските и френските войски на континента късно установяват, че не са в състояние да спрат нацистката атака. Над 300 хил. Съюзнически войници се оказват в капан в последното свободно северозападно ъгълче на Франция, обградени по суша от всички страни. Към този момент те нямат никакъв шанс за победа, а спасението за тях е отвъд Ламанша, в Англия. Спасителната операция обаче е затруднена от факта, че германските военновъздушни сили доминират в небето и унищожават Съюзнически самолети във въздуха, войници по земята и кораби в океана.
При тези обстоятелства катастрофата за Съюзниците изглежда сигурна, но майката природа има последната дума. В деня преди нацистите да нанесат решаващия удар над бойното поле извива гръмотевична буря, последвана от обилни валежи, които отлагат излитането на бойните самолети.
Но това не е всичко. Отстъплението на Съюзническите сили е скрито от нацистите от гъста бяла мъгла, а корабите им прекосяват Ламанша необезпокоявани и в спокойно време. Около 80% от Съюзническите сили са спасени между 26 май и 4 юни 1940 г.
