Защо кралските особи не използват фамилните си имена?
Измежду многото удобства и привилегии на това да бъдеш кралска особа се крие една по-необичайна – не е необходимо да използваш друго, освен собственото си име, придружено от титла. Най-малкото защото, всеки знае кой или коя сте. Например, когато в България споменем "царя", всеки знае, че става въпрос за цар Симеон – Симеон Сакскобургготски. А когато стане въпрос за "английската кралица", всеки е наясно, че говорим за Нейно Величество кралица Елизабет. Не са необходими допълнения и излишни обяснения. Удобно, а?
Но също както Симеон Сакскобургготски, така и английската кралица има своя фамилия. И това е Уиндзор. През 1917 г. кралските особи са били познати основно с територията, която управляват – именно оттам идвали и названията им. Например, името на най-големия син на кралица Виктория, крал Едуард VII, е крал Албърт Едуард Сакс-Кобург и Гота, наследено от баща му – принц Албърт на Сакс-Кобург и Гота. Сакс-Кобург и Гота е стара германска княжеска династия потомци на легендарния саксонски род Ветини. Наследници са на княжеството Саксония-Кобург и Гота и са владели големи части от Европа и останалия свят, в това число и България. Оттам идва и връзката между фамилиите на английските кралски особи и българския цар Симеон. Дядо му по бащина линия – Цар Фердинанд е потомък на странична линия на Сакс-Кобург и Гота. Неговият дядо принц Фердинанд се жени за унгарската принцеса Мария-Антония Кохари де Чабраг през 1816 г. и създава католическата линия Сакс-Кобург и Гота-Кохари. Към нея принадлежат всички потомци от българската Сакскобургготска династия. Очевидно, те не са открили пречки и необходимост да сменят фимилията си, съхранена и до днес.
Не можем да кажем същото обаче за синът на крал Едуард VII – Джордж V. През 1917 г. в разгара на Втората световна война, той разполагал с фамилия, която звучала по-скоро немска, което от своя страна щяло по-скоро да му донесе неприятности в контекста на войната, затова семейството било преименувано с името на своя замък – Уиндзор. Оттогава насам, всеки наследник на фамилията (освен омъжените дами) носи фамилията Уиндзор.
През 1960 г., като че ли за да усложнят нещата още повече, кралица Елизабет II и съпругът й принц Филип, решават да добавят свой-собствен нюанс към фамилията, като откроят своите наследници от всички останали потомци на династията. Затова техните деца се сдобили със сложното последно име Маунтбатън-Уиндзор. Тази фамилия се използва само при подписването на важни документи като актове за раждане или свидетелства за брак.
Кралете и кралиците имат възможността да променят своите фамилии според волята си, стига поводът да е по-скоро прецедентен и да поражда достатъчна необходимост. Това обаче по-скоро не е традиция, която да предполага приемственост между поколенията. Но се случва кралските особи да приемат други имена, когато им се налага или е удобно. Например, принцовете Хари и Уилям, използвали Уелс за своя фамилия, докато служили в армията, приемайки името на своя баща като принц на Уелс.
С толкова сложен протокол за избор и употреба на имената си, никак не сме учудени, че кралските особи използват само титлите и собствените си имена.

