Сега са любимите ни месеци на простуда и грип, а рекламният блок гъмжи от обещания как дадени средства "ще подсилят" имунитета на мига. Дори и тези, които не вярват на рекламни обещания, започват да говорят за "сривове" в имунната система и да търсят начини да я подобрят. Започват се експерименти с недоказани средства, които прилагат върху себе си, че и на деца. Нека все пак разгледаме какво представлява имунната система, толкова лесно ли се "срива" и трябва ли да се мъчим да я "засилим".

Какво представлява имунитетът?

Ако в рекламите използват метафора с разредена батерия, която има нужда да се зареди, то нещата не са толкова прости. Това са десетки типове клетки с почти 400 различни рецептора. При участието на различни вещества, цитокини, те изпълняват космическо количество задачи – от вадене на треска от кожата до унищожаване на ракови клетки. Тази система се е формирала милиони години, като работи в тясна връзка с нервната, ендокринната и други системи в организма. Тоест концепцията, че можеш да заредиш или разредиш батерията, тук не работи. Но от друга страна, тази система отлично се регулира сама, като народни лекове или излизане гол на студа по никакъв начин не й повлияват. Факторите, които постепенно "увреждат" работата на имунитета и я правят чувствителна към инфекции, са хронична умора, лошо хранене, интензивен стрес и т.н.

Кое отслабва имунитета?

Когато ефективността на имунната система е занижена, човек е предразположен към инфекции. Има няколко фактора, на които можем да повлияем, за да избегнем лесното разболяване. Един от тях е пушенето и хей – не само пушачът страда, но и всички около него. Доказан е негативният ефект не само върху пасивните пушачи, но и върху "третите" пушачи– остатъците от дим по кожата и дрехите могат да доведат до завишена склонност към болести у близките на пушача.

Наличието на някои заболявания също понижава защитата от инфекции – например, хора с ринит или бронхиална астма страдат по-често от остри инфекции на дихателните пътища. 

Съществува понятие като общ имунитет – условно казано първичната бариера, т.е. кожата. Ако пропускливостта на тази бариера се увеличи, то и рискът от инфекция също. Общият имунитет се нарушава, ако човек има хронично инфекциозно "огнище" (например кариес), а още заради алкохол и цигари – те влияят негативно на мукозните мембрани*.

Какво е имунен дефицит?

Имунният дефицит е реално заболяване с ясно определение и не бива да говорим за него, ако човек просто често настива. Има над 100 вида имунни дефицита, но като цяло се дели на първичен и вторичен. Първичният е генетичен – човек се ражда с мутация на един или няколко важни за имунната система гени. Най-често такъв имунен дефицит се наблюдава през детството. Вторичният имунен дефицит, познат още като придобит, може да бъде вирусен, предизвикан от ХИВ, или се развива заради хронични заболявания или след техни лечения. Например при онкологични или автоимунни заболявания или заради лечения, които подтискат имунната система – химио- и лъчетерапия и други.

Признаците за първичен имунен дефицит са съвсем явни – тежки инфекции, които трудно се лекуват. Например признак е, когато човек има две и повече пневмонии годишно или повече от два месеца лекуване с антибиотик без резултат. Тоест ако човек от време на време кашля, не се лекува и ходи на работа – тук не става въпрос за имунен дефицит.

Така че всички рекламни твърдения, че даден продукт ще разреди настинките и заболяванията, не са съвсем верни. Целта им е да накарат потребителя да повярва, че те са признак за слаб имунитет, което не е така. Настинка без усложнения не е страшна, а честото боледуване при децата е нормална особеност на възрастта. Детето се ражда с незряла имунна система и първоначално получава антитела от кърмата, а после "тренира" и развива имунната си система благодарение на вирусните инфекции.

Трябва ли да се пият имуностимулатори и витамини?

Фактите са следните - в България има регистрирани стотици "имуностимулатори" без рецепта и няколко десетки, които изискват такава. Специалистите се обединяват около средствата с рецепта, които се изписват за тежки случаи, защото те са активни по отношение на имунитета.

Тези лекарства предизвикват и странични ефекти – алергии или състояние, напомнящо грип (грипоподобен синдром).

Често се говори за това, че големите дози витамин C намаляват честотата и продължителноста на ОРВИ (остра респираторна вирусна инфекция) – но академични трудове показват, че профилактичния прием на витамин C не оказва кой знае какво влияние на честотата и силата на настинките. Вярно е, че липсата му влияе лошо на имунитета, но в наши дни до това състояние е трудно да се стигне.

Това се отнася и за другите витамини и микроелементи – ако има доказан дефицит, то той трябва да се коригира. Което не значи, че трябва да се търси авитаминоза у хора, които често боледуват. И ако все пак се установи витаминозен дефицит, то трябва да се лекува по медицинска препоръка, а не самостоятелно.

И все пак – как да засилим имунитета?

Все още не съществува вълшебно хапче, което укрепва имунитета. И макар съвременната наука да е намерила начин как да подтиска имунната система (при автоимунни заболявания), не е намерила такъв да я стимулира. Но реално няма нужда от това. Трябва да следваме познатите скучни препоръки: да водим активен начин на живот, да се храним разнообразно, да се ваксинираме и да не допускаме развитието на хронични заболявания. И да не забравяме – качеството на имунната защита драстично спада при употреба на алкохол, цигари и смог – така че не трябва да търсим нещо, което "ще засили" имунитета, а просто да нормализираме начина си на живот.

* Синкави мукозни мембрани представляват синьо оцветени лигавици - слой от епителната тъкан, който покрива онези вътрешни области на човешкото тяло, които имат съприкосновение с въздуха. От тези лигавици, обикновено се отделя секрет, известен като мукус, който се секретира от жлезите. Мукозните мембрани покриват урогениталния тракт, храносмилателния тракт и дихателната система, която започва от лигавицата на вътрешността на носа.