Смятаните за далечни братовчеди на съвременния човек неандерталци и денисовци са се отделили едни от други преди около 744 000 години, т.е. много по-рано, отколкото се смяташе досега, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес. То хвърля нова светлина върху еволюцията на тези популации и съвременния човек.

След като се отделили от денисовците, неандерталците са били свързвани с демографски растеж и наброявали десетки хиляди индивиди, поясняват учените. Досега се е смятало, че популацията на неандерталците вероятно не е надвишавала 1 000 души. Тази преценка е базирана отчасти върху това, че неандерталската ДНК включва мутации, открити в малки групи, които се отличават с ограничено генетично многообразие. На много места обаче са били открити генетично различни останки от неандерталци. 

Това подкрепя резултатите от настоящото изследване, които навеждат на мисълта, че неандерталците вероятно са сформирали малки изолирани групи. По този начин се обясняват характерните за малка популация генетични мутации. Всъщност глобално погледнато, неандерталците са били по-многобройни.

"Смятаме, че е имало географски изолирани малки групи, които от време на време поддържали контакти помежду си", заявява един от ръководителите на изследването, Райън Болендър от онкологичния център "Андерсън" към Тексаския университет в Хюстън. "Съществува богата колекция от фосили от неандерталци, които са оставили следи на много места – допълни експертът по антропология Алън Роджърс от университета на Юта. – Трудно е да си представим, че това е възможно, ако популацията им не е надхвърляла 1 000 души. Преценките ни са, че е имало по-голяма популация от неандерталци, които са допринесли за генетичното наследство на съвременния човек." 

Получените резултати потвърждават тези от предишни изследвания, които показаха, че около 2% от генома на днешните евроазиатци са съставени от гени от неандерталци. Настоящото изследване разкрива също, че неандерталци и денисовци са споделяли уникална генетична мутация преди отделянето си едни от други. Това позволило да се датира въпросното отделяне. 

За целите на изследването e използван статистически метод, който дава възможност да се направи реконструкция на еволюцията на отделни групи – днешни африканци и евроазиатци, неандерталци и денисовци, въз основа на честотата на поделени генетични особености. Така може да се установи кога тези групи са се отделили едни от други. 

“Фактът, че неандерталците са се отделили по-рано от денисовците, навежда също на мисълта, че Хомо хайделбергенсис е сред първите неандерталци", отбелязва Роджърс. Хомо хайделбергенсис е живял в Европа около 650 000-300 000 години преди Христа. Неандерталците са изчезнали от лицето на Земята преди 38 000 години.  Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.