Снимкa: Костадин Кокаланов

Митическите песни, които разказват за света на българина

Първото по рода си издание на "Митически песни. Българско народно творчество" е илюстрирано от Албена Лимони и Костадин Кокаланов.  Започва с уводни думи на доц. д-р Веселка Тончева, а издателите – етнолозите Атанаска Станчева и Тодор Станчев отново ни предлагат текстови и визуален експеримент.

Колко смело ще навлезете в него, зависи от вас! Но не забравяйте, че чрез митовете в древните общества хората се опитват да си обяснят Космоса, природата, света и случващото се около тях – така се раждат образи на същества и представи, така се очовечават природни явления, така се изразяват страхове, изумление, надежди, желание за откриване и опознаване и т.н.

Снимкa: Костадин Кокаланов

Избраните десет песни дават най-обща представа за характеристиките на основните персонажи в митологичната система на българите – змей, змеица, самодиви, орисници, чумата и др. Идеята на проекта е да се популяризира българския фолклор чрез съвременни изразни средства.

Проследете какво ни споделиха в първата част издателите - Атанаска Станчева и Тодор Станчев, а във втората авторите - Албена Лимони и Костадин Кокаланов за това магично издание.

Защо се обърнахте именно към песните като форма?

Т: Поради няколко причини - първо, защото като етнолози митологията и в частност българската е във фокуса на изследванията ни още докато бяхме студенти. Това не е първият ни проект, чрез който интерпретираме митологични сюжети с артисти. Преди няколко години направихме изложба със заглавие "Слънцето и месечината били брат и сестра..." съвместно с Компот колектив. Второ, защото в последните години българският пазар предлага предимно приказки, а ние искахме да представим поредния експеримент. От друга страна нашето проучване показа, че никой не е илюстрирал песни и си казахме, че това е форматът.

Ат.: Точно така. Отдавна имаме интереси в областта и искахме да експериментираме и да покажем нещо различно, което в същото време да не губи познавателната и образователната си функция. Смятаме, че това е начинът да запознаем по-широката публика с българската народна митология – чрез среща на традицията със съвременността. В случая съвременността е личната и емоционална интерпретация на артистите върху сюжетите.

Наскоро едно друго издание, свързано с българско народно творчество, предизвика скандал, защото много хора сметнаха съдържанието неподходящо за деца, вие сте специалисти в областта, за кого са подходящи митическите песни?

Т: Като цяло темите за змейове, караконджули и прочее са интересни за подрастващите, предвид огромното количество книги и филми, които излизат всяка година. А и както ще прочете в предговора на изданието – митологията има и социално регулираща функция, т.е. тя е задавала правилата на социално поведение и е подкрепяла или утвърждавала даден социален ред. Така че да, подходящи са, защо не, въпреки че и в тези песни има леко притеснителни моменти, които по един или друг начин ще трябва да обясним на най-малките, защо героят или героинята е постъпила по определен начин.

Ат.: И един бегъл поглед върху изданието ще даде ясна представа на читателя, че това не са песни, които могат да бъдат четени на малките деца "за лека нощ“. Но в същото време както споменах и по-горе, те имат познавателна и образователна функция. Така че с помощта на родителите и по-малките биха могли да се запознаят със съдържанието им и по този начин да разберат малко повече за разбиранията на народа ни в миналото.

Снимкa: Васил Германов

На какъв принцип подбрахте песните?

Т: Искахме десетте песни да дават най-обща представа за характеристиките на основните персонажи в митологичната система на българите – змей, змеица, самодиви, орисници, чумата и др. Основните сюжети подбрахме от едно издание с митически песни, съставено от Михаил Арнаудов през 60-те години на XX век, след което достигнахме до първоизточниците – издания на Г.С. Раковски, томове от Сборници с народни умотворения и др. Някак си без да сме го търсили се получи една пъстра картина с митологични сюжети от цяла България.

Ат.: Освен това искахме да покажем, че тези митологични персонажи винаги имат двояка роля. Понякога може да навредят на хората, но в други случаи им помагат и това може да варира в различните краища на страната.

Снимкa: Васил Германов

Какво най-важно казват те за българската народопсихология?

Т: В отговор на този въпрос ще подходя с цитат от доц. Веселка Тончева, етномузиколог, която написа предговора на изданието: "Българската народна митология и песните с митологични текстове разкриват пред нас един друг свят – понякога фантастично-страшен, друг път тъжен, но пълен с чудновати същества и образи. Четенето и преживяването на подобни фолклорни образци е не само начин да познаваме собствената си традиционна култура и мисленето на народа ни, но може да бъде и възможност за малко да се откъснем от забързаното, динамично и технологично всекидневие и да се пренесем в мита, песента или приказката." Мога да допълня и още нещо, което за мен е най-ярко и проличава в повечето от предложените песни и това е изобретателността, с която човек се справя след предизвикателствата на свръхестественото.

Ат.: Представата за тези персонажи несъмнено разкрива вярванията и културата на нашите предци. В повечето случаи чрез тези образи българите са се опитвали да обяснят необясними явления, но в същото време са им приписвали познати, човешки характеристики. А чрез различните обреди и обичаи са се опитвали да се борят със страха си от тях, с надеждата да запазят баланса и познатия им социален ред. Според мен митологията продължава да ни вълнува и днес, но страховете ни са различни и съответно въображението ни ражда нови образи и персонажи.  

Снимка: Издателство Ерове

Коя е любимата ви песен/ герой и защо?

Т: Може би всичките песни за змея. Това е основният персонаж в нашата митология, космическият медиатор, както го нарича проф. Иваничка Георгиева в книгата си "Българска народна митология", съществото, което свързва трите свята – небесния, нашия и подземния.

Ат.: Моите любими персонажи са самодивите, защото в повечето случаи те са представени и описвани като диви и непокорни, много различни от стереотипа на държание на жените в онова време. Не знам, може би до известна степен се припознавам в техния образ и не искам да изгубя този порив за свобода.

Втора част…

Как се подхожда визуално към една толкова необятна тема - каквато е българската народна митология - смело, плахо или пък уповавайки се на традицията?

A: Бих казала, че пътят, който си избрахме не е определим. С разговори и навлизане в темата, с подготвителни рисунки и още обсъждане, усетихме, че нещата не вървят към традициите. Това, което създадохме е един емоционален прочит на традиционните песни. Не искахме да се фокусираме върху историческата достоверност на облеклата и персонажите, ами да пресъздадем един сън, който няма точен, разпознаваем образ.

K: Доста лично подходихме към проекта. Книгата изглежда, както искахме. Издателство Ерове си бяха представили, че ние двамата с Албена трябва да я реализираме, което е голям стимул и ни оставаше само да решим какво е правилно. Всичко е направено с много енергия и заряд, дано хареса на повечето хора, до които достигне.

Снимкa: Васил Германов

Как работихте съвместно по тези десет песни - илюстратор и графичен дизайнер?

A: Докато аз рисувах, Косьо беше навън с нашето малко бебе, за да успея да остана на саме с книгата. А когато тя (бебочка) спеше, успявахме да обсъдим кой какво е свършил, за да съчетаем неговата страхотна калиграфия с моите илюстрации, а накрая - да сглобим книгата.

K: Подкрепяме се един друг и така си даваме сили, за да действаме. Не знаем какво точно ще сътворим, но когато има някой да вярва в теб, си уверен, че ще стане добре.

Снимкa: Васил Германов

Знаем за огромната любов и свързаност на поколения българи към изданията "Български народни приказки", вие как надграждате визуално това наследство?

A: Ами може би до някъде съм отговорила в първи въпрос. Надявам се хората да съпреживеят книгата, а не да им е чужда заради липсата на фолклорни мотиви. Ако това стане, значи сме успели да осъществим крачка и да добавим нов полъх към всичко, правено до сега.

K: Смятам, че предлагаме още една гледна точка към българския фолклор и митология. Тези песни нямат ясна мелодия или записани ноти. Символите в тях – змейове, самодиви и тн. варират като представа през различните части на страната. Така че това издание предлага нашия "аранжимент“ – с формата си, стил на илюстрациите, композиции, цветове, подбор на шрифтове и полиграфски решения. 

Снимкa: Васил Германов

Вашата любима илюстрация/персонаж и защо?

A: Тъмната илюстрация, в която девойката пали билки, за да прогони змея. Любима ми е, защото ми харесва танцувалното чувство в нея.

K: Хм, аз също много харесвам тази седма песен, която Албена посочи. Беше една сутрин, когато се готвех да изляза на разходка със Симона, нашата малка дъщеря-бебенце, за да оставя Албена да работи върху този разтвор. Тя имаше вече няколко много малки скици за песента. Докато ми разказваше какво смята да направи с нея в реалния размер, ръкати й свободно нанесе скица с молив от една линия на фигурата. Бях смаян. Албена е изключителен илюстратор. Не исках да отговарям на въпроса с "Всяка песен ми е любима бла бла“, но съм оформил всяка една от тях и харесвам ритъма, който постигнахме в подредбата и изльчването им като цяло.

Снимкa: Васил Германов

Какво бихте казали на читателите - малки и големи, които хващат за първи път вашето издание?

А: Бих им казала да четат и да си разглеждат, за да си намерят...

К: Бих чул първите впечатления на хората, след като я видят. Не знам какво бих им казал преди това, може би "Ето, заповядайте.“

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види