Защо мъжките древногръцки скулптури имат малки "достойнства"?
Всеизвестно е увлечението на древните гърци по мъжкото тяло, изобразявано в скулптури на могъщи, прославени мъже - тежки фигури с опънати, релефни мускули. Понякога те са частично облечени, повити в платове, но често са и чисто голи.
За съвременния човек техните тела са съвършени, като изключим един, хм, детайл. "Те имат от малки до много малки пениси, сравнено със средностатистически човек. А и обикновено са в състояние на покой." – казва историкът Андрю Лиар, специалист по древногръцкото изкуство и сексуалност.
Безброй любители на изкуството и историци са се впечатлявали от скромната природа на фалосите, изобразени в класическите скулптури на богове, императори, атлети и други мъже от елита. Колко странно, какви малки притурки към масивните тела и важни личности, познати ни от митовете? Но древните гърци имали своите причини да направят този естетически избор.
Ако разгледате изкуството на Древна Гърция около 400 г. пр.н.е., ще видите, че големите, еректирали пениси не са били считани за привлекателни, нито пък са били символ на власт или сила. В пиесата си "Облаците" The Clouds (419–423 г. пр.н.е.) древногръцкият драматург Аристофан обобщава идеалните черти на мъжа "бляскав гръден кош, светла кожа, широки рамене, малък език, силно дупе, малък пенис."
Историкът Пол Кристал също е изследвал този древен идеал. "Малкият пенис съответства на гръцките идеали за мъжка красота. Той е бил признак за висока култура и цивилизация", - пише той в книгата си В леглото с древните гърци (2016 г.)
Но ако характеристиките на великия мъж са били представяни като обилни, твърди и бляскави, защо не са били заложени същите естестически принципи и към пениса? Историците предполагат, че част от отговора се крие в начина, по който са били изобразявани фалосите на по-малко харесваните мъже.
Похотливите, уродливи сатири са били изобразявани с много големи, еректирали членове - понякога почти толкова големи, колкото и торсовете им. В митологията тези същества са били полумъже-полуживотни, тотално несдържани – нещо недопустимо в гръцкото висше общество. "Големите пениси са били вулгарни, извън културните норми, нещо, с което се фукат варварите" - пише Кристал. И наистина, върху много амфори и фризове са изобразени еректирали сатири, които пият и се забавляват до самозабрава.
В гръцката комедия глупаците са се хвалели с "достойнствата" на гениталиите си – "признак на глупост, повече звяр, отколкото човек" – според Кристал. Същото ще откриете и в египетското изкуство, независимо че египтяните са стари врагове на гърците.
По този начин сатири, глупаци и зложелатели били разпознавани в сравнение с богове и герои, почитани заради самоконтрола и интелигентността им, способността да се въздържат, лоялността и разсъдливостта им. Ако големите фалоси били символ на лакомите, малките прибрани пениси олицетворявали самоконтрола.
И докато днес да бъдеш надарен често се смята за признак на власт и дори лидерство, "пенисът в Древна Гърция никога не е бил знак за мъжество или мъжественост, така както в други култури. Могъществото се определяло от интелекта, необходим за да бъдеш отговорен баща, за да продължиш рода си и за да защитаваш града си" – пише Кристал.
Няма съмнение, че в древногръцкото изкуство фалосът и неговите размери са носили определен смисъл. Това обяснява донякъде и защо артистите от тази епоха толкова често са се занимавали с изобразяването на голи мъже. Пенисът е бил индикация за лирическия герой и неговия характер. Така ставало ясно дали той е почтен. И макар символичната стойност на пениса да се мени във времето и различните култури, някои неща си остават същите. И тогава, както сега, мъжките полови белези определят способността на мъжа да доминира.
по Artsy
