Снимка: Jennifer Pallian

Как да живеем здравословно, без да откачим. Колко вредно може да е полезното?

Хубаво е човек да се грижи за себе си, да е информиран и да взима полезни за организма му решения, но орторексията (обсесия към здравословен живот) отдавна има статус на хранително разстройство и това никак не е случайно. Първо, в ерата на информацията, която ни залива отвсякъде, има противоречиви данни за всичко, което означава, че на едно място можеш да прочетеш, че дадена храна е супер, докато втори източник твърди, че всъщност не е така. Всичко това води до огромен стрес в човек, който е взел решение да спазва добра кулинарна хигиена, защото усеща, че не може да се довери на когото и да е.

Признаците, по които орторексията може да се разпознае, са безброй. Като за начало отделянето на часове в мисли кое кога може да се изяде и дали изобщо трябва, е притеснителен знак, защото измества фокуса от всичко останало. Изведнъж удовлетворението е много назад за сметка на паниката от съдържанието на етикета и положението в портфейла, изцедено от поредната нашумяла суперхрана. Стига се дотам, че хората, които страдат от това заболяване (да, заболяване си е и не трябва да се подценява), не могат да ядат приготвено от друг човек ястие, защото не са сигурни как е било приготвено. Ето как една уж безобидна ситуация води и до съзнателно ограничаване на социалния живот…

Всичко това не е причина обаче да се ядат дюнери и да се пушат цигари за закуска, а само предупреждение, че всяка обсесия е вредна, без значение дали другите я приемат насериозно. В цялото мъчение, което сами си причиняваме, мога да изтъкна някои хубави насоки и правила, които ми помагат.

Приемете, че не всичко е във вашия контрол

Започвам с най-трудното, признавам. Всеки се опитва да бъде перфекционист и се страхува от нещата извън неговия контрол – дали някой близък ще се разболее, дали ще го уволнят от работа, дали банката ще му отпусне заем и т.н. Храната е едно от нещата, които ни дават измамното усещане за контрол и сигурност, затова и много често чрез нея имаме индикатор за генерален проблем. Истината е, че е окей не всичко да зависи от нас, даже може да бъде успокояващо като мисъл, зависи как се трансформира. Ако в ежедневието ни се стараем да има движение, прясна храна и психическо спокойствие, менталното и физическо здраве също ще бъдат налице. Дишайте и приемете, че правите, колкото можете в настоящия конкретен момент. Нищо не е на всяка цена тук и сега.

Заслушайте се

Медитирайте или просто останете за малко със себе си. Помислете от какво има истинска нужда тялото ви и какво му причинявате с обсесията си. Затворете очи и си представете, че полагате истинска грижа за себе си, без натиск, разочарование и контрол. Какво виждате? Това, което виждате, е това, от което имате нужда подсъзнателно. Може би тренирането до изтощение всеки ден във фитнеса не е за вас, може би редовното плуване и йога по-ефикасно и дълготрайно ще ви се отплатят. Може би яденето на суперхрана, която мразите, изобщо не ви действа добре. Може би нервите около всичко това ви поболяват отвън и отвътре. Дълга разходка или каране на колело е по-добра грижа от изключване на половината възможни храни от дневното ви меню. Само на овесени ядки никой не живее щастлив. А ако не сте доволни, има ли значение, че не ядете хляб от една година?

Потърсете помощ

Това може би е по-трудно дори от точка първа. Да се обърнем към специалист или просто приятел е поражение, което не искаме да си причиняваме. Истината е, че много повече хора изживяват сходни проблеми, отколкото осъзнаваме. И не е слабост да заявим гласно, че в даден момент сме се оплели тотално и не знаем как да се измъкнем от порочния кръг. Четох за момиче, което се е разплакало след като си е пило чая с малко захар, защото да… за бялата захар е ясно, че можете да попаднете на ужасяваща информация. Редно ли е да се побъркаме по този въпрос? Не. А да плачем? Ако ви олеква, да.

Обсесиите са индикатор, че ви е страх, усещането е като за давене насън, когато хем го усещаш, хем имаш забавени реакции и безтегловност. Хубаво е да се говори смело, ясно и открито за капаните, които си поставяме, защото само така можем да ги разпердушиним. Хранете се без да изпадате в крайност, пийте вода и когато някой ви почерпи с бонбон за рождения си ден, не разваляйте общото настроение с лекция за въглехидратите…

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види