Препускаме от една задача към следващата, бързаме да се нахраним, нетърпеливи сме класът по йога да свърши. Бързаме, дори когато четем. Но защо? От алчност? Алчност - не за пари, а като непрекъснато желание за повече. Вършим нещо, но искаме да свършим други 20 неща в същото време. Искаме да направим или да научим всичко. Започваме 10 книги, но накрая не изчитаме докрай нито една. Дори когато пътуваме, тръгваме с дългите списъци с музеи, забележителности, барове, ресторанти и препоръки от приятели. Състезаваме се с времето, дори когато сме извън ежедневието си.

Алчността да бъдем навсякъде и с всеки, да гледаме всички най-нови филми, да бъдем добри в работата и в семейството си, да тренираме ума и тялото си, да се грижим за себе си, но и да бъдем винаги информирани в сегашния безкраен поток от информация. Всички тези искания и гонитбата, за да ги удовлетворим. Как да поберем всичко желано в един ден? Мислим непрекъснато как да оптимизираме деня си, пътуването си, всеки миг от живота си. Но какъв е резултатът от всичкото това бързане? Втурваме се, за да сграбчим мига, но това никога не е достатъчно, никога не ни носи удовлетворение, защото никога не се спираме, за да му се насладим истински – не умеем да ценим моментите, защото докато сме в тях оставаме алчни за нови, по-велики моменти.

Отдаваме се на този вид лакомия и дори не го разбираме. Вместо да се самонавиваме, че трябва да бъдем активни и да взимаме максимума от живота, може би е време да се научим да оставяме някои неща да минават покрай нас, без това да ни натоварва. Опитайте се да се освободите от тенденцията, от поне някои от идеите, в които сте се вкопчили (да имате всичко, да свършите всичко), от порива да бързате за нещо, за някъде, за някога.

Опитайте да замените алчността с щедрост. Щедростта е това, което може да ни помогне да се отдръпнем от егоцентричните си възгледи и да се обърнем към другите. Много е просто: обърнете се към друг човек и проверете от какво се нуждае, вместо да се фокусирате върху това, което вие искате да вземете от живота. Духът на щедростта означава да дадете от вниманието си – не просто да дадете, а да посветите вниманието си на друг. Когато сте сами, отдайте се на момента, посветете му вниманието си. Спасете се от непрестанната нужда да искате още и още, за да задоволите себе си и само себе си. Уловете себе си в този момент на нужда и го дарете на друг.