Рокамадур звучи далечно и някак мистично, като и двете са верни. Историческият град в централна Франция привлича множество туристи всяка година, защото е бил сцена на различни легендарни, полу-легендарни и реални случки. Самото му име идва от една страна от думата за скала, понеже Рокамадур е разположен в скалите на 120 метра над ждрелото на река Алзу. Отстрани изглежда като кацнало на високото гнездо на издръжливи християнски традиции.

От друга страна сен Амадор е най-известната местна полу-легенда, от която започва историята на този красив вертикален религиозен комплекс. Според предания, Амадор е библейски герой, последовател на Христос, който избягва от Палестина, за да спаси живота си. Той стига до бреговете на Южна Франция, а по-късно се оттегля в отшелничество и изгражда малък параклис в скалите. Пак според легендата светецът направил статуя на дева Мария от дърво и я поставил в параклиса. Около статуята се е развила друга местна легенда – дървото, от което била направена, е потъмняло от пушеците на свещите на миряните и затова през 17. век са я нарекли Черната Дева.

През времето още една легенда става част от наследството на Рокамадур. Ролан е легендарен персонаж от старофренската поема "Песен за Ролан" от 11. век, в която в стихове е описана историята на племенника на Карл Велики, който е предаден и в битка е убит от маврите. За да не попадне страховитият му меч в техните ръце, той решава да го счупи в предсмъртния си час. Рицарят иска помощ от Архангел Михаил, а ангелът запраща оръжието надалеч и то се забива в скалите на Рокамадур. Днес сред туристическите забележителности там е част от дръжката на този меч, която стърчи от скалите до църквата Нотр Дам.

Извън легендите, векове наред Рокамадур се развива като религиозен център със значително влияние в духовния свят на пътуващите полигрими. Освен тръгнали на поклонение миряни, местните храмове и светилища са били посещавани от крале, архиепископи и благородници, а с това се е натрупало голямо богатство там.

Всичко то е било разграбено от хугенотските армии по време на религиозните войни във Франция, когато тогава цялото имущество е изнесено, а Рокамадур е запален. Същото се случва и по време на Френската революция, което обезлюдява мястото, но то е върнато към живот от църковните власти през 19. век.

В наши дни там все още живеят бенедиктински монаси, които използват малката църква от 12. в. "Сен Мишел". Освен със страхотното си козе сирене, мястото е популярен туристичеки обект, чиято реклама започва още през 1172 г. с книгата "Чудесата на Дамата от Рокамадур" – един сборник с чудеса. Тази литература е била много популярна през 12. век, а книгата е привлякла още по-голям интерес върху Рокамадур.

Сред местата, които да посетите в Рокамадур, се считат за задължителни Нотр Дам и голямата тераса, наречена Платото на Сен Мишел. Друга известна църква е тази на сен Сувийо с множество рисунки и надписи, посветени на известни личности, които са идвали на поклонение. Църквата на сен Амадор от 12. в. е в съседство и вътре са положени мощите на светеца. На самия хълм има и шато, което е построено през Средновековието, за да защитава Рокамадур.