Халил Ашауи, Ройтерс /  Азаз, Сирия

Сирийският спасител Самир Салим е намерил тялото на майка си под тяхната срутена къща, но не е имало време за погребална церемония. "Заровихме я и се върнах на работа. Имаше много хора под отломките", казва той. Месеци по-късно той даже няма възможност да посети гроба ѝ.

След като сирийските правителствени сили отново превземат родния му град в Източна Гута край Дамаск, Салим е последвал стотици хиляди други хора, преселили се на северозапад съгласно споразуменията за капитулация на бунтовниците. Сега той и служители от "Белите каски", прокудени от различни части на Сирия, събрани в контролирания от бунтовници град Азаз, се опитват да изградят наново своя живот край турската граница. Тяхната работа се е променила драстично: тъй като над тях не прелитат бойни самолети, те помагат на опозиционните власти, като потушават пожари, разчистват улици, засаждат дървета.

Азаз се намира във фактическата буферна зона, която Турция откъсна още през 2016 г. Този североизточен ъгъл остана единственият голям бастион на бунтовниците в Сирия и сега той е под прицела на президента Башар ал Асад.

"Белите каски" често са казвали, че се опасяват от отмъщение, след като правителствените войски превзеха с руска и иранска помощ бунтовническите анклави. Тази служба за гражданска защита, която получава финансиране от западни правителства, извлича хора изпод развалините от въздушните удари по бунтовническите територии. Асад я обвинява, че е спонсориран от Запада фронт на сирийския клон на Ал Каида.

"НОВ ЖИВОТ, ЧУЖДО МЯСТО"

Салим казва, че много негови другари са останали в Източна Гута. Преди да замине, той помогнал за опожаряването на центъра за спешна помощ в родния му град. Навремето той участвал в създаването на този център, в който работели и тримата му братя.

Докато автобусите превозвали през правителствените територии евакуираните, сред които били неговата съпруга, петте му деца и други роднини, някои хора ги проклинали и ги замеряли с камъни, добавя той. "Пристигнахме много бедни", казва 45-годишният Салим. "Нашите партньори ни оказаха изключително посрещане".

Азаз е съвсем различен свят от Гута, която години наред е живяла под жестока обсада и удари от въздуха и е далеч от турското влияние на северозапад.

Салим си спомня за атаката с газ зарин, убил стотици хора през 2013 г. в бунтовническия анклав. "Хората тичаха по улиците и крещяха "химикали" и имаше много цивилни, лежащи по улиците с пяна на устата". Той казва, че бил ранен в далака при въздушен удар по пазар през 2016 г. и че част от червата му били премахнати. Бързо реагиращите "Бели каски" казват, че през седемгодишния конфликт са били специална мишена за силите на Дамаск. Правителството казва, че е атакувало само въоръжени хора.

"Опасяваме се, че като изградим нов живот на чужда място, после отново ще трябва да напуснем", казва Салим. "Боя се, че Северна Сирия ще се изправи пред същото, което правехме в Гута", добавя той.

Сега семейството му живее в разположения наблизо район Африн, откъдето по-рано тази година турска офанзива изтласка сирийски кюрдски бойци. Кюрдите обвиняват Турция, че е прогонила населението на Африн, за да засели там други хора - нещо, което Анкара отрича.

"ПО-ТЕЖКИ ВРЕМЕНА"

Новият екип на Салим включва 30-годишния Ахмед Рашид, напуснал преди две години с автобус източната част на Алепо, след като изтребители изравняват със земята всички квартали. Кръвопролитната битка за Алепо в Северна Сирия стана повратна точка във войната, след като проправителствените сили превзеха контролираната от бунтовниците половина на града. Рашид казва, че 12 приятели от неговия спасителен център са били убити.

"Никой не очакваше от мен да постоянствам, особено след като моите родители са в Турция. Но аз не може да изоставя гражданската защита", казва бившият обущар. "Бомбардировките в Алепо бяха толкова тежки, че не можехме да спим. Тук, в Азаз, няма такъв натиск", добавя той.

Найеф ал Абуд, който е член на същия екип, казва, че те извършват предимно услуги като оказване на помощ при автомобилни катастрофи. "Днес в нашия център има работници от прокуденото население", казва 22-годишният Абуд, който е от Азаз. "Нашата сила нарасна, защото те са тук и ние се учим от техния опит; те са преживели по-тежки времена", добавя той.