Древните гърци били първите, които започнали да се ориентират по вятъра. Не е ясно как им е хрумнало това. Най-разпространеното предположение е, че концепцията има връзка със земеделието. Селяните, които обработвали земите, от векове знаели, че проявленията на вятъра зависят от посоката, от която идва. Със същите познания се сдобиват моряците през времето - те са знаели какъв вятър духа в различните географски зони.

Гърците били първите, които започнали да проследяват и записват цикличността в проявите на вятъра. Теорията на древния философ Аристотел по въпроса е, че ветровете основно идват от десет посоки, по едно и също време от годината. Той описва всеки вятър с неговите метеорологични свойства – някои носят студен въздух, други топъл, трети - влажен. По-късно навигаторът и географ Тимостен добавя още два основни вида вятър към тези на Аристотел и в гръцките представи основните въздушни потоци стават 12. Тази идея е окончателно оформена от Ератостен от Кирена, който ги свежда до 8, колкото са основните посоки на компаса в наши дни. Всичко това е важно за древните гърци, защото познаването на посоката на вятъра помага в селското стопанство, морското военно дело и търговията.

Но древните гърци отиват дори по-далеч - някъде между 100 г. пр. Хр. и 50 г. пр. Хр. Андроник от Сирус построява осмоъгълна мраморна кула, която местните започват да наричат Хорологиум или Кулата на ветровете. Самата дума Хорологиум произлиза от гръцката дума хорологион, която означава – "парче от времето".

Кулата е построена в Атина с височина 12.8 м и диаметър от 7.9 м, а всяка една от осемте страни на сградата е обърната към една от посоките на вятъра и съдържа изображение на бога на съответния вятър. Онези стени от Кулата, които слънцето огрявало директно, са имали вградени слънчеви часовници, а вътре в сградата е имало воден часовник, който да измерва времето, когато е било тъмно. На върха на Кулата пък е бил ветропоказателят във формата на бронзов Тритон. Гърците изобретяват ветропоказател, а римляните ги възприемат в културата си, дори вярват, че ветровете могат да предсказват бъдещето.

Сградата е издигната на Римския пазар в Атина и има трудна съдба след Античността. През византийско време тя е била използвана като камбанария, а по османско време е била храм на дервишите. Исторята на Кулата е потънала в мистерия векове наред, а първоначалното й предназначение е установено едва през 17. век.

Добрата новина е, че Кулата на ветровете в Атина е реконструирана и отворена за посетители от 2016 г.